Перлата в короната на държавните имоти - резиденция “Евксиноград”, се размина със златен шанс да получи 10 млн. лв. евросредства, с които да върне завехналия си блясък. За това първи информира “Труд”. Провокиран от публикацията, бившият управител на резиденцията Стефан Капитанов разказа детайли около старта на проекта, чийто нерадостен финал обрича 130-годишният архитектурен шедьовър на бавна разруха.

Капитанов останал шокиран, след като научил, че Министерският съвет е прекратил обществена поръчка за избор на изпълнител на ремонтите, за които по ОП “Регионално развитие” бяха одобрени 5 млн. евро. Решението бе взето, защото само една от кандидатствалите 4 фирми отговаряла на условията. То се обжалва в Комисията за защита на конкуренцията и МС не може да обяви нов търг, а времето лети. Парите ще бъдат безвъзвратно загубени в края на т.г., когато изтича програмният период 2007-2013 г.

Единственото истинско шато

“Евксиноград” е златна мина. Дворецът е единственото истинско шато в България и не заслужава такава съдба. Проваля се готов проект, в който вложих много време, нерви и труд. Вбесява ме колективната безотговорност, под чийто чадър се вършат доста безобразия. В случая с двореца става дума за разсипване на национално богатство”, не крие мъката си Капитанов. Той оцеля като шеф на “Евксиноград” при 4 правителства - от 1999 г. до март 2011 г.

Последният сериозен ремонт на двореца е правен през 1981 г., разказа той. Тогава Тодор Живков докарал трудоваци, които извадили всички мебели и ги сложили в хангара за лодки край брега, за да боядисат залите. “Много бяла боя е играла върху махагоновия и ореховия фурнир. Когато Симеон Сакскобургготски дойде, откри сериозни разлики в интериора, липси на мебели и картини. Ясно е, че са карали през просото, но все пак ремонт е имало. 30 г. по-късно бе видно, че трябва реставрация - с консултанти от Националния институт по паметници на културата”, връща лентата Капитанов.

За идеята той потърсил съдействие от депутата и десен лидер тогава Иван Костов. “Всяка година той и съпругата му наемат бунгало на плажа и водят внуците на морето. През 2010 г. му се оплаках, че дворецът се руши и потенциалът на комплекса не се ползва. Той реагира веднага - свърза ме с Юлиана Николова, която отговаряше за европроектите в МС. Така кандидатствахме по ОПРР”, спомня си Капитанов. “МС стана бенефициент, а проектът бе спечелен, преди да напусна. Стартът му трябваше да е през 2012 г.”, твърди бившият шеф на резиденцията.

Планирани бяха монтаж на модерна поливна система във френската градина пред двореца, реконструкция на триетажната сграда и превръщане на конюшнята в музей. “В музея смятахме да изложим часовниковата колекция от двореца и част от ценностите, които сега са натъпкани в т.нар. Сребърна стая на тавана. Тя е пълна с инкрустирана посуда на царските семейства. По света хората дават милиони, за да видят такива експонати, а нашите прашасват, скрити под течащия покрив”, не крие възмущението си Капитанов.

През 12-те години, в които е управлявал “Евксиноград”, той е видял и други чиновнически грешки, довели до неусвояването на средства за модернизация на резиденцията. Държавата няма пари да поддържа това бижу, но са малко и хората с желание да помогнат за съхранението му, смята Капитанов.

Той се е пенсионирал през 2011 г., след което на поста бе назначена Меглена Роева. Пред “Труд” тя отказа да коментира какви са належащите ремонти на двореца.

Увисва консервацията на "Кастрици"

Новината за проваления търг по европроекта стресира и археолозите, които от близо 10 г. обследват късноантичната и средновековна крепост "Кастрици", разположена на нос Св. Яни в най-високата точка на "Евксиноград". В европроекта бяха отделени средства за консервация и за изграждане на туристически маршрут до "Кастрици".

Първите находки - две златни монети, изкопал навремето работник в резиденцията край бившата беседка на Фердинанд. "Цяла седмица ги беше крил, преди да вземе решение да ги предаде, но съвестта му надделя", спомня си Капитанов. "Кастрици" е идеално съхранена, тъй като в охраняваната зона иманярски крак никога не е могъл да стъпи. Досегашните експедиции, ръководени от проф. Валентин Плетньов, шеф на РИМ-Варна, откриха крепостни стени, складове, множество монети, християнски кръстове, керамика. М.г. финансовият министър Симеон Дянков обеща 60 000 лв. за разкопките, но кабинетът на ГЕРБ падна и това лято археолозите разчитаха само на 10 000 лв. от бюджета на музея. Неизследвани остават 10 дка.

Резиденцията не може да се самоиздържа

Недостъпният при социализма “Евксиноград” днес приема туристически групи. Входният билет за разходка с гид в двореца и градините от т.г. струва 8 лв. (преди бе 5 лв. ). В бившите царски покои се правят и сватби - срещу 5000 лв., а във вилите и бунгалата могат да почиват и редови българи. Според Капитанов това е грешна политика. “Сватби - да, но за милиони, каквито плащат известни люде, за да се венчаят във френски или италиански замък”, пояснява той. Сега приходите от туризъм и от продажба на вина и ракии с марката “Евксиноград” не покриват разходите. “По мое време при годишна субсидия от около 2 млн. лв., събирахме между 950 000 и 1,2 млн. лв. и винаги бяхме на червено. И сега е така - полугодието на тази година за “Евксиноград” приключи с 360 000 лв. приходи, 40% от които са от избата”, коментира бившият управител.

Спомен за спасяването на избата

Малко са хората, които са помагали за опазването на резиденцията, твърди Капитанов. Във фенклуба на "Евксиноград" той включва настоящия зам.-министър на икономиката и енергетиката Бранимир Ботев, бившия земеделски министър Мехмед Дикме и ексминистъра на околната среда Джевдет Чакъров. През 2001 г. Ботев лобирал пред тогавашния вицепремиер Константин Паскалев избата на резиденцията да се върне в активите на Министерски съвет. "Не е ясно защо я бяха отделили. Върнахме си я, но нямахме читави лозови масиви, старите бяха негодни. Заехме се да търсим финансиране за нови. И намерихме, защото по това време германци и французи имаха голям апетит да навлязат на източните пазари. Ботев помогна много", разказва Капитанов. Германското лозаро-винарско дружество "ГТЦ" дарило лозите на "Евксиноград", от които днес се произвеждат 50 000 бутилки вино, 10 000 бутилки ракия и прочутото бренди "Евксиняк". През 2002 г. Симеон Сакскобургготски открил 105-те дка нови лозови масиви от врачански мискет, траминер, шардоне, ризлинг и малко мускат. Германците били готови да дарят и нова поточна линия за избата, но стопанинът - МС, трябвало да осигури 150 000 лв. за саниране на помещенията. Финансистите на ръководеното при тройната коалиция от Николай Василев МДААР така и не отпуснали навреме парите и договорът приключил без последната екстра.

При царското правителство пък "Евксиноград" бил на косъм да разшири лозовите си масиви. Мехмед Дикме зачислил на резиденцията 250 дка до с. Белоградец, върху които да се засадят лозови масиви с мускат за производството на вино, ракия и коняк. "Трябваха ни реално 100 дка. Но така и не стана нищо, защото не се намериха пари за лозите - 50 000 лв. Ефектът щеше да е голям - освен че щяхме да имаме собствена суровина, хората в Белоградец нямаше да са безработни", убеден е Стефан Капитанов. Малък успех той постигнал при тройната коалиция, когато Джевдет Чакъров одобрил проект за 360 000 лв., с които резиденцията се обзавела с автовишка за обработка на лозята.

Параклис за 1 лев

Летният пристан на властта се сдобил и с други екстри чрез дарения - тенискортове и параклисът "Св. Димитър", чиято балансова стойност в активите на резиденцията е точно 1 лв. Храмът бе вдигнат преди 9 години като реплика на едноименния манастир, чиито земи преди 130 г. откупил от патриаршията срещу 50 000 златни франка княз Александър Батенберг, за да си построи летен дворец. Сградата, проектирана от Виктор Румпелмайер в стил френско шато, била завършена от Фердинанд през 1885 г., а 8 г. по-късно била преименувана от "Сандрово" на "Евксиноград", което в превод от старогръцки означава гостоприемно море. "Днес копринените тапети в Двореца са побледнели от слънцето, а пердетата направо ще се сринат, ако ги дръпнеш", не крие мъката си Капитанов.