В България всеки пети чиновник е началник, в държавните, областните и общинските служби има 145 000 щатни работни места, а най-високата основна заплата е 4300 лева. Това разкрива докладът за състоянието на администрацията за 2012 г., разгледан и одобрен от правителството. В него се анализират данните за 562 структури на бюджетна издръжка - министерства, агенции, комисии, институти и т.н. Това не е цялата бройка, тъй като има служби, които не са включени, защото не са подали информация.

В първия план на премиера Пламен Орешарски се появи намек за реформа на администрацията. Там бе записано, че в държавата има цели 136 агенции, чието съществуване трябва да бъде преразгледано. В следващите версии на плана "Орешарски" обаче тази идея изчезна. А място за реформи и за пестене на бюджетни средства има, при това много, става ясно от доклада.

Към края на 2012 г. в държавната администрация е имало точно 144 875 щатни бройки. От тях 55 170 са в МВР, и то при положение че миналата година силовото министерство е намаляло с 3000 след 5% съкращения. Следващите многолюдни министерства са на външните работи - със 1350 бройки, на отбраната със 781, на икономиката - 854 с подопечните му агенции, на финансите с 651. Други големи служби са НОИ - 3735 работни места, НЗОК с 2273 щатни бройки, фонд "Земеделие" - с 1660, дирекцията за изпълнение на наказанията - 4608.

Според доклада в държавната администрация са назначени 133 575 души, а 8% от щатовете остават незаети с месеци, дори с години. Това е ясен сигнал, че разходите за администрация са раздути. Най-често ведомствата не закриват незаетите места, защото не искат да съкращават фонд "Работна заплата", а предпочитат да го усвоят. Показателно е, че от всички 562 отчели се административни структури едва 97, или 17.3%, са попълнили изцяло щатовете си. В министерствата например всяко девето работно място стои празно, а в областните администрации - всяко 11-о. В МВР през 2012 г. по ведомост са се разписвали 48 667 души, а 11.8% от щатовете били вакантни. Излиза, че всяко 12-о работно място в силовото ведомство е излишно и може да бъде закрито.

И в този доклад впечатлява фактът, че подозрително голяма част от заетите в администрацията са началници, като при това миналата година броят на шефовете се е увеличил с над 2%. От всички работни места по държавните и общинските учреждения близо 27 хиляди са за ръководители, което на практика означава, че на всеки петима чиновници има един началник.

Прави впечатление също, че възнагражденията за еднакви позиции в отделните служби през 2012 г. са твърде различни. Главен секретар например получава между 1100 и 2990 лева, директор - от 633 до 4300 лева, някои началници на отдели взимат по 567 лева месечно, а други - 3404 лв. Това са размери на основните заплати. Драстичните разлики се дължат до голяма степен на специалния статут на работещите с еврофондовете, които получават "втора заплата". Другата причина е, че някои ведомства се третират като по-маловажни от други и там нивата на заплащане са отчетливо по-ниски. Докладът подчертава, че тези дисбаланси трябва да се преодолеят, което е цел на административната реформа, но не може да се случи рязко, а трябва да стане в дългосрочен план.

Според доклада 245 от общо 562 отчели се административни структури "все още не са предприели действия по възлагане на дейности за планиране, управление и прилагане на електронното управление". Тази тревожна констатация означава, че почти половината от държавните и общинските служби още живеят в миналия век. Всъщност едва 80 от над 500 служби предоставят административни услуги онлайн, другите са основно на ниво създаване на сайт и общуване с е-поща.

По време на бурните дебати за актуализацията на бюджета и за тревожното състояние на публичните финанси нито веднъж не стана дума за "оптимизация" на административните разходи - вероятно защото темата е политически неудобна.