България изсипва от 2007 г. досега милиони левове по различни програми, за да задържи децата в училище (нищо че по конституция образованието до 16 г. е задължително), да овладее неграмотността и оттам да вдигне икономическите показатели. По най-различни проекти са налети над 415 млн. лева. Отделно само по оперативната програма “Развитие на човешките ресурси” (2007-2013) са заделени 393 млн. лв. за подобряване на достъпа до просвета.

Данните са от новия проект на стратегия за “Намаляване дела на преждевременно напусналите образователната система”. Държавата отчита 12,5% преждевременно зарязали училището при среден за ЕС процент 12,8. Целта е до 2020 г. той да е 11.

Добрата новина е дотук. Защото въпреки милионите основните причини за отпадането от училище си остават същите отпреди 2007 г. Според анализа в стратегията малчуганите напускат заради: бедност и семейни социални кризи (51,74% от всички отпаднали или 8975 деца), липса на мотивация да учат, влошена дисциплина, агресия, недобри учебни програми, неподходящ избор на училище, етнически натиск, липса на контрол, заради заминаване в чужбина (5367 за миналата учебна година).

Най-много незавършили училище (между 18 и 24 г.) има в Югоизточния район - 21,1%, и в Северозападния - 20,8%. Това означава, че всеки пети и шести там е без средно образование. Това е и групата, в която безработицата е най-голяма, но и която няма желание да работи.

Най-малко са незавършилите в Югозападния район - 4 на сто. По данни на НСИ от по-миналата година броят на хората у нас от 7 до 24 г., които никога не са посещавали училище, е 1,29%. А всички световни показатели са категорични, че липсата на образование е в основата на бедността. Ако сега не бъдат взети мерки за образованието на днешните ученици, през 2020 г. показателите на неграмотните ще са много по-сериозни, а оттам ще има срив и в икономическата картина на България.

Пак последни в ЕС заради 4-годишните

Държавата ни е в последната 1/3 от списъка на страните членки на ЕС по обхванати в предучилищните групи 4-годишни деца. Това е записано в проектостратегията за задържане на децата в училище, която трябва да бъде приета от кабинета.

У нас в градините са 73,4% от малчуганите на тази възраст, а в Европа - 90,8%. Изоставането ни е с 17,4 на сто.

В същото време просветното ведомство вече обяви, че спира програмата за задължителното обучение на 4-годишните. В същия проект на стратегия обаче е записано: “Една от групите с повишен риск за преждевременно напускане на училище е тази на децата, които не са включени в системата на предучилищното възпитание и подготовка”. По данни на УНИЦЕФ от 2009 г. за България поне 26 000 деца пропускат 1 година от своето обучение, защото родителите им не са ги записали в първа група на градините. Над 55% от малчуганите от българския етнос ходят на забавачка, докато при ромчетата този процент е 30,9. Това създава социалната изолация на етноса по-късно в училище и води до масовото отпадане на децата оттам. През 2010 г., когато се въвежда задължителното обучение на 5-годишните, процентът на записаните в забавачките скача с 6,6.

Из мерките в стратегията

Проектостратегията предвижда поредица от мерки за задържане на децата в клас. Сред тях са:

- изграждане на системи за превенция и недопускане на отпадане на учениците;

- засилване на професионалното обучение и на това по предприемачество;

- промяна на модела на учебните програми, учебниците, оценяването, възможност за учене и след училище и т.н.

Целта е не само процентът на отпадналите да стане 11, а и достигане на 76% заетост на хората от 20 до 60 години до 2020 г.