Отворено писмо, отправено към управляващите чрез медиите изпрати майката на Ваньо Минков. Публикуваме пълния текст на писмото:

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО: Комисията по жалбите и петициите на гражданите, Президента на Република България – Росен Плевнелиев, Вице- президента на Република България- Маргарита Попова, Министър-председателя на Република България – Пламен Орешарски, Главния прокурор – Сотир Цацаров, Националния омбудсман – Константин Пенчев, Всички медии,

ОТ Веселина Иванова, гр Варна, България

Уважаеми дами и господа,

Обръщам се към вас с молба и надежда за справедливост.

Пише ви една майка, която се бори за живота на сина си! Преживяваме истински терор от това, което се случва в момента и това ме кара да се обърна към вас с тези думи и мисли, на човек изгубил всякаква надежда в справедливостта, в това, че съм българка, която живее в България според законите и конституцията на една справедлива и демократична правова държава.

На 5 август 2013 журналистите ме запитаха: „Имате ли надежда?’

Отговорът ми беше: „Не, нямам такава!”

И все пак се обръщам към Вас с една последна молба, помогнете на Ваньо Минков и кажете НЕ на екстрадицията му в САЩ, която тече във Варна с максимално забързани темпове!

Дайте възможност за обективен процес на територията на Република България. Дайте възможност за преразглеждане на Договора за екстрадиция от компетентните органи, за да се осигури правото на защита на всеки български гражданин и правото на обективен процес за вина на територията на България.

Случаят е следният:

На 31 май 2013 в 18.30 часа, синът ми беше арестуван и задържан, а по- късно и с постоянна мярка за неотклонение, след два обиска- на неговият и моят дом, без никакви обяснения, по международна поръчка от САЩ (устно обяснение), като лице издирвано от Интерпол. Едва дни по-късно разбрахме, че обвинението е на федералният съд в Ню Джърси и се базира на вероятни предположения на главния прокурор в Ню Джърси, както и на клетвена декларация на ФБР агент. Американските власти молят българските власти за намиране на доказателства за доказване на обвиненията им като изискват списък от доказателства, които трябва да бъдат намерени тук в България според тяхната теория- техники, определен компютър и др., които трябва да бъдат намерени при обиска в дома ни и да докажат техните предположения. Изискват и Ваньо Минков да отговори на определен въпросник при ареста му. Такива доказателства- техника, устройства и компютър не бяха намерени при двойният обиск. Въпреки това синът ми беше задържан с постоянна мярка за неотклонение поради съществуващия и ратифициран договор със САЩ за екстрадиция на български граждани даже само за вероятни предположения и клетвена декларация от федерални и съдебни служители.

Вече изтекоха шейсетте дни и пристигна молба за екстрадиция и отново е задържан под стража, за да не извърши вероятни престъпления, докато тече производството за екстрадиция.

Знаем, че в парламента е внесено предложение за преразглеждане и промяна на този закон – споразумение със САЩ, но не знаем кога това ще се случи, след месеци или години, а дотогава Ваньо Минков ще стане жертва на един абсурден договор, подписан от български държавници, които предават своите граждани на ударите на чуждо, непознато и абсурдно за нас българите законодателство.

Господа управници!

Ние българите възлагаме своята надежда за защитата, както на личните така и на националните интереси на България на Вас управляващите. Нашият живот е във вашите ръце и това е най-ценният ресурс на България, хората, особено младите хора, способни, пълни с живот и мечти и с потенциал за реализация в своята родина.

Днес журналистите ме попитаха, минути преди делото, каква е моята надежда и кой ще ни помогне?

Аз отговорих, че ако сина ми бъде екстрадиран без доказателства, като обвиняем по подозрения и клетвени декларации на ФБР агент, ако бъде допуснато това да се случи, аз нямам никаква надежда, че ще го видя някога. Защото в САЩ ако си заподозрян ти нямаш права. Могат да минат години по съдилища, да бъдеш притискан за споразумение, за да ти се гледа делото.

Всички правни инстанции към които се обърнахме отговориха едно и също- тук в България не се интересуваме от доказателства, ние сме подписали договор за екстрадиция със САЩ и само изпълняваме договорните отношения и го изпращаме там- те да решават! ДА, но самите американски власти изискват от българските власти да им представят доказателства за виновност и да потвърдят обвиненията им. Тук не намират такива, но въпреки това Ваньо ще бъде екстрадиран в САЩ. Спазваме буквата на закона, за да не обидим голяма политическа сила, нищо че тази буква ще струва един човешки живот на млад човек, обречен на изгнание, а може би и на нещо по-лошо.

Аз питам, това ли е моята страна, моята родина, не трябва ли тя да бъде като майка за своите граждани и сама да защитава интересите им. Страна, която защитава своите интереси, защитава гражданите си! Досега България се държи като мащеха, която ни изхвърля като непотребен боклук, за да служи на чуждоземни интереси.

Кой ще потърси отговорност, на онези които подписаха този фалшив и продажен за България договор? Колко още хора могат да застанат на мястото на Гергана Червенкова, на Ваньо Минков и да бъдат изгонени от България според клаузите на този договор? Дали живеем според законите на България или според законите на САЩ? Отговорът е ясен – живеем според американското законодателство тук в България! Тогава защо се наричаме българи, а страната ни България?

Отговорете ми, има ли надежда за нас да бъдем защитени и имаме ли шанс да носим името българи, а родината ни да носи името България? Сега и днес?

Веселина Иванова