Европейският парламент ще започне да използва изцяло кирилица в официалните си документи и комуникация на български език. Това ще стане още в близките месеци се казва в писмо на председателя му Мартин Шулц до Ивайло Калфин.

На 24 май 2012 г. българският евродепутат писа на Шулц, че лични имена, названия, европейски инициативи, интернет апликации, използвани от парламента, се изписват на латиница в текстове и документи на български език, което затруднява гражданите. Той настоя за решение на проблема като знак на уважение към българите и като признание за равноправието на българския като официален език на ЕС.

Повече от година отне на службите на парламента да адаптират сложната електронна система за създаване на документи към кирилските букви. Техническите проблеми вече са отстранени и българският преводачески отдел на парламента транскрибира небългарските имена в съответствие с правилата, изготвени от Българската академия на науките, се казва в писмо на Мартин Шулц.

"Това е победа, може би не най-значимата за българските граждани, но важна в утвърждаването на българския език и на кирилицата като равноправни на останалите език и писменост в ЕС", коментира Ивайло Калфин (вижте още коментар от Калфин във видеото в края на текста).

Извършена е техническата подготовка за промяна на апликациите, които се използват за електронна комуникация, за създаването на законодателни и административни документи. Така ще стане възможно всички нови документи да излизат изцяло на кирилица, а българските депутати и служители да използват всички приложения на български език. Повече време ще отнеме обновяването на интернет страницата на парламента, което ще става постепенно, се казва в писмото на Мартин Шулц.

В писмото си до председателя на парламента Калфин се аргументира, че "повече от 1000 години кирилицата е един от основните елементи на българската културна идентичност. Тази писменост се използва от българската държава и от българската църква от средните векове насам. Това е писмеността, на която се преподава във всяко българско училище. Това е азбуката, чрез която моите сънародници опознават света и общуват с него".

Той посочи, че не смята за основателни аргументите, че транслитерацията на имената от латиница на кирилица е трудна или дори невъзможна и напомни, че "българският език е официален език на ЕС, както в устната, така и в писмената си форма".

"Щом кирилските имена могат да се изписват с латинската азбука, значи и обратното би трябвало да е възможно", писа тогава евродепутатът. Калфин се позова и на изследванията на Европейския парламент, според които българските медии отразяват в най-голям обем работата на институцията сред всички държави-членки. Затова парламентът също има интерес от професионално общуване с гражданите, институциите и медиите, по начин, който би ги улеснил.

Като външен министър на България (2005-2009) Ивайло Калфин отвоюва правото за изписването на името на официалната европейска валута, еврото на кирилица в документите на ЕС. Кирилските надписи се появиха вече върху банкнотите от 5 евро, които започнаха да се печат от началото на 2013 г. Те ще бъдат отпечатани и в по-високите деноминации. Когато влезе в еврозоната, България ще може да сече и собствени монети, чийто гръб може да е с изцяло български символ.