1693 г. — Смята се за датата на създаването на шампанското от бенедиктинския монах Дом Периньон.

1704 г. — Войната за испанското наследство: Гибралтар е завладян от английска и холандска флотилия под командването на британския адмирал сър Джордж Рук в съюз с ерцхерцог Карл

1782 г. — Волфганг Амадеус Моцарт сключва брак с Констанце Вебер.

1791 г. — Подписан е Свищовският договор, с който се слага край на Австро-турската война (1787-1791).

1836 г. — В Кремъл камбаната Цар Камбана е поставена на каменен пиедестал.

1870 г. — В германския град Баден-Баден завършва първият международен шахматен турнир.

1879 г. — Княжество България освобождава от мито стоките, внасяни от Македония, Одринско и Източна Румелия.

1879 г. — Елзас и Лотарингия са провъзгласени за територия на Германия.

1903 г. — Пий X е избран за 257. римски папа.

1914 г. — Първа световна война: Германия нахлува в Белгия, в отговор на което Великобритания обявява война на Германия. Съединените щати обявяват неутралитет.

1916 г. — Първа световна война: Либерия обявява война на Германия.

1936 г. — Министър-председателят на Гърция Йоанис Метаксас суспендира парламента и Конституцията и установява Режима от 4 август.

1957 г. — Аржентинецът Хуан Мануел Фанджо за пети път става победител в състезанията от Формула 1.

1964 г. — Тонкински инцидент: Американските разрушители USS Maddox и USS Turner Joy докладват за сблъсък със северновиетнамски плавателни съдове в Тонкинския залив.

1983 г. — В резултат на държавен преврат в Горна Волта (днес Буркина Фасо) президент става Томас Санкара.

1984 г. — Африканската република Горна Волта се преименува на Буркина Фасо.

1995 г. — Хърватия започва Операция Буря, за да си възвърне анклавa, обявен за Република Сръбска Крайна и намиращ се от 4 години под контрола на сръбското малцинство.

1996 г. — В Атланта (САЩ) са закрити 26-те Олимпийски игри.

2007 г. — Изстрелян е космическият апарат на НАСА Финикс.

Родени на 4 август

1521 г. — Урбан VII, римски папа († 1590 г.)

1713 г. — Елизабета Албертина фон Сакс-Хилдбургхаузен, германска принцеса († 1761 г.)

1792 г. — Пърси Шели, британски поет († 1822 г.)

1859 г. — Кнут Хамсун, норвежки писател, Нобелов лауреат през 1920 († 1952 г.)

1890 г. — Ерих Вайнерт, немски поет († 1953 г.)

1900 г. — Елизабет Боуз-Лайън, британска кралица († 2002 г.)

1901 г. — Луис Армстронг, американски музикант († 1971 г.)

1904 г. — Витолд Гомбрович, полски романист († 1969 г.)

1910 г. — Уилям Шуман, американски композитор († 1992 г.)

1911 г. — Михаил Ботвиник, руски шахматист († 1995 г.)

1916 г. — Елена Стефанова, българска актриса († 2010 г.)

1920 г. — Иван Кръстев, български писател

1921 г. — Морис Ришар, канадски хокеист († 2000 г.)

1925 г. — Александър Сталийски, български политик († 2004 г.)

1925 г. — Манол Манолов, български футболист († 2008 г.)

1930 г. — Любомир Димитров, български актьор († 2001 г.)

1933 г. — Тодор Андрейков, български кинокритик и киноисторик († 1997 г.)

1938 г. — Саймън Престън, американски диригент

1942 г. — Огнян Сапарев, български политик

1951 г. — Валди Тотев, български музикант

1955 г. — Били Боб Торнтън, американски актьор

1958 г. — Марио Тагарински, български политик

1961 г. — Барак Обама, 44-и президент на САЩ, Нобелов лауреат

1961 г. — Веселин Маринов, български певец

1967 г. — Цветелина Узунова, българска журналистка

1968 г. — Даниъл Дей Ким, американски актьор

1968 г. — Илиян Киряков, български футболист

1968 г. — Хироши Куротаки, японски пианист

1969 г. — Диего Латоре, аржентински футболист

1969 г. — Макс Кавалера, бразилски музикант

1973 г. — Деян Статулов, български кинокритик и сценарист

1981 г. — Владимир Атъпов, български волейболист

1984 г. — Карлос Веласкес, пуерторикански боксьор

1977 г. — Луиш Боа Морте, португалски футболист

1989 г. — Уан Хао, китайски шахматист

1992 г. — Кол и Дилан Спраус, американски актьори-близнаци