Проф. д-р Анелия Димитрова Клисарова, д.м.н. е български политик. Народен представител от парламентарната група на Коалиция за България в 42-то Народно събрание.

Национален делегат е за България и член на борда на Европейската асоциация по нуклеарна медицина. Разработва редица международни проекти. Член на борда на Европейската асоциация по нуклеарна медицина. Междувременно има над 90 публикации, както в български списания, така и в международни, участия в конгреси и други научни форуми. Два мандата е била общински съветник и председател на ПК „Здравеопазване“ към Общински съвет Варна.

- Проф. Клисарова, какво налага промяна във финансирането на университетите и каква точно ще бъде тя?

- В момента водещ показател при финансирането на университетите е броят студенти. Разбира се, включваме и качеството, и рейтинговата система, и акредитацията. Една от целите в стратегията за развитие на висшето образование е то да бъде качествено и да привлича младите да учат в България. Това е свързано и с реализацията им на пазара на труда. Важно е дали завършилият млад човек ще работи след това по професията си и с каква заплата, как ще бъде оценен неговият труд като млад специалист. Водещи всъщност са добрите възнаграждения, възможността за кариерно развитие и условията на работа. Университетът трябва да е привлекателна среда - с качествени преподаватели, с програми, които удовлетворяват младите, с програми, които включват и научна работа. Искаме да стимулираме университетите към научна дейност.

БАН трябва да работи с университетите.

Добре е учен от БАН да изнесе 2-3 лекции или даден модул по най-новите технологии или най-съвременните проблеми в определената научна област. Важна е и връзката на образованието с бизнеса. Ако направим този триъгълник наука - образование - труд, мисля, че ще постигнем много по-добри успехи в цялостната система на висше образование. Няма реализацията обаче да е единственият показател за финансирането.

- Кои специалности, въпреки че не са "пазарни", ще бъдат под особената грижа на държавата?

- 41% от студентите в момента учат право, икономика, администрация и управление. На заден план остават природо-математическите, инженерните специалности, педагогическите и филологическите, здравеопазването и спортът. Трябва да мотивираме младите хора да се записват в тях. Трябва и да мотивираме университетите, затова ще дадем по-голяма бройка за държавна поръчка. Може да дадем и по-добри стипендии, може да ги свържем с бизнеса и т.нар. студентски стажове да бъдат финансирани не само по европейски програми, а и от бизнеса. Стажовете трябва да се провеждат в реална работна среда, където работодателят може да си избере кой от стажантите е най-подходящ за мястото, което предлага в момента. Няма да изчезнат специалности, но държавната поръчка ще бъде по-ограничена в специалности, за които няма търсене на пазара.

- Как още ще мотивирате младите да се запишат в тези специалности?

- Защо да не дадем кредит с преференция на младо семейство учители например. Или нищо да не плаща 5 години, а чак като си стъпи на краката. Същото може да се направи и за младите лекари. За учителите също много важно е кариерното развитие. Разликата между младши и старши учител да не е 35 лв., както е сега, а, да кажем, 60 или 100 лв.

- Как ще намалите процента на отпадащите ученици?

- Процентът на преждевременно напуснали образователната система на възраст между 18 и 24 години за 2012 г. е 12,5% спрямо 12,8% за страните-членки на ЕС. По този показател стоим добре. За съжаление по показателя за отпаднали ученици до 16 години не е така. Нашите ученици отпадат най-масово между 4-и и 8-и клас.

Това е огромен социален проблем. Има стратегия за намаляване на отпадащите ученици. Стремим се да стигнем 11%, а сме около 22%. В определени региони има училища и с 28% отпаднали ученици. Имаме програми, чрез които ще мотивираме учениците да останат в училище - "С грижа за ученика", "Нов шанс за успех", УСПЕХ. Те включват безплатните закуски, извънкласните дейности, както и втори шанс за по-възрастни хора да завършат образованието си. Ще помогнат и новите закони за професионалното образование и за средното образование и предучилищно възпитание. На 16-17 години вече ще се завършва средното образование, ще има възможност в 12-и клас едновременно да работят и да вземат документ за професионално образование. Смятам също, че е много добра системата от 1-и до 4-и клас да не се повтаря клас. Въпреки че има спорове по този въпрос в учителските среди.

- А какви са причините за отпадането на ученици?

- Непривлекателната среда, манталитетът и начинът на живот на определени групи от хора. Бедността също.

- Какви са изводите ви от изпитите след 7-и клас и матурите тази година?

- Казваме: Ау, трагедия, когато има много двойки на някой кандидатстудентски изпит например. Ако е за първи път, не е страшно. Може да се е случила трудна тема, може да не е допаднала на кандидатите. Или на матурите въпросите да са били по-трудни. За мен тревожен сигнал е, когато слабите резултати са тенденцията. За трета година оценките по география са най-ниски на матурата. Трябва да направим анализ. През септември ще е на бюрото ми. За да кажем какво ще работим през следващата година. Видяхме, че в 7-и клас най-ниска е успеваемостта на отворените въпроси по български език и литература. Не възпитаваме на функционална грамотност. Ние сме научили децата на механично възпроизводство. Това ли им трябва в живота?! Ако трябва да кажем как стоим - нивото е средно. Нито челно, нито толкова назад. Ако говорим за тенденция, тя е тревожна и трябва да работим повече. Всички трябва да обединим сили, за да приемем закона, да работим по него, да имаме реални програми и да видим резултатите. За съжаление, в образованието резултатите могат да се видят най-рано след 4-5 години.

- За какви нужди училищата ще получават по 25-30 хиляди лв., за всички ли ще има по толкова и това еднократна помощ ли е?

- Това е еднократна годишна помощ, защото много пъти особено в малките училища нямат достатъчно средства. Искаме да дадем пари, без това да зависи от броя на учениците. Винаги се налагат текущи ремонти или закупуване на някой нагледен материал. Директорът трябва сам да може да оперира с тези средства. Мисля, че тези средства ще залегнат в бюджета за догодина.

- Очаквате ли учителска стачка през септември?

- Имах среща със синдикатите. От 10 точки от исканията им по 8 сме се споразумели. Ще постигнем консенсус за начина на финансиране на училищата. За момента се надявам, че няма да стигнем до стачка, защото имаме възможност за споразумение.

- Какво стана с експертите, които щяхте да наказвате заради намерението им да махнат Ботевите "Майце си", "Моята молитва" и "Елегия"?

- В момента са на дисциплинарен съвет. Чакам предложението му. Голяма част от тези, които са участвали в правенето на програмите обаче, не са наши служители и не могат да бъдат наказани. Но те носят своята лична отговорност. В момента сме пуснали анкета до 5000 учители. В три колони са подредени сегашната програма по български език и литература, предложението за нова и свободни предложения. Анкетите ще бъдат обработени компютърно, така че няма как да се каже, че Клисарова си е харесала това или онова.

- Преди години един министър искаше да посегне на "Аз съм българче", но и с помощта на вестник "24 часа" Вазовото стихотворение беше спасено.

- Отидох в едно ромско училище в Каменар и ме посрещнаха с "Аз съм българче". Оценили са какво мисли министърът.