Варна е последният освободен български град от Турско робство, заради значението си на голям геостратегически, морски, крепостен и търговски център. Свободата и е резултат на дълга дипломатическа война.

Бързото настъпване на руската армия през зимата на 1878 година предизвиква огромно вълнение сред малобройната по онова време българска общност във Варна. Обнадеждени от идващите новини, гражданите от рано се заели с подготовката за посрещането на освободителите. Определена била комисия, която да узнае цветовете на руското знаме, да поръча плат и дръжки за знамената. От Одеса трябвало да пратят портрета на царя, да се изрисуват гербове, да се направи украсата... Но се наложило да изчакат още няколко месеца докато освободителите влязат във Варна.

Преди руските войски да превземат Варна, воюващите сили се споразумяват да прекратят войната. Така Свободата спряла пред портите на Варна. След първоначалното въодушевление настъпило мъчително очакване.

Въпреки, че договорът от Сан Стефано вече бил подписан, въпреки, че в него било упоменато, че Шуменската и Варненската крепости трябвало да бъдат освободени от турските гарнизони, двата града останали в техни ръце. Договорът от Сан Стефано категорично казвал, че крепостите Варна и Шумен трябва да бъдат сринати. В него обаче не се упоменавало кога да стане това и кога точно да напуснат турските войски.

Едва на петото заседание на Берлинския конгрес през юни 1878 г., след поредни заседания и мъчителни преговори Турция склонила да изтегли войските си. И наистина началото на юли, турският гарнизон напуснал Шумен, но се укрепил във Варна под командването на Фазлъ паша.

Главнокомандващият руските войски, генерал Тотлебен, издал заповед да се тръгне към Варна. На 24 юли външните укрепления били завзети. Същият ден, разгневен от протакането, генерал А.Столипин лично се отправил към Цариград, взел разпореждане от турското правителство за предаването на Варна и на 26 юли той връчил заповедта на Фазлъ паша с думите: "А теперь убирайся из Варньi".

Така историческите събития и факти водят към датата 27 юли 1878 година. Денят, в който всички българи с цветя, хляб и сол и с радост през сълзи се събрали в двора на училището и църквата да посрещнат освободителите си.