С указ президентът Росен Плевнелиев пусна за обнародване Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, приет на 18 юли 2013 година. С промените се прави опит за ефективно разделение на функциите между министъра на регионалното развитие и министъра на инвестиционното проектиране.

Според държавния глава обаче създаването на Министерство на инвестиционното проектиране и преобразуването на Министерство на регионалното развитие и благоустройството е довело до спиране за повече от месец и половина на издаването на строителни разрешения, включително за важни стратегически обекти, каквато е, например, магистрала „Струма“ Лот 2 и други. През този период нито едно от правомощията на несъществуващия вече министър на регионалното развитие и благоустройството, предвидени в Закона за устройството на територията, не са могли да бъдат изпълнявани, посочва президентът. Това е създало риск от загуба на европейски средства в големи размери и пропускане на активния строителен сезон.

Като съзнава необходимостта от преодоляване на правния вакуум и с цел да бъде продължено изграждането на важните национални обекти, които осигуряват хиляди работни места, президентът Росен Плевнелиев издаде указ за обнародване на закона, въпреки сериозните резерви, които има по отношение на някои негови текстове.

Създаването на новото Министерство на инвестиционното проектиране беше мотивирано с облекчаване на инвестиционния процес, ускоряване на усвояването на средствата от Европейския съюз и привличането на външни инвестиции. Изрично беше подчертано, че на него ще бъдат възложени координиращи функции, без да се изземат правомощия на други органи по устройство на територията.

Държавният глава счита, че с настоящите изменения не се постигат целите, посочени като мотиви за създаване на министерството, напротив - изземат се правомощия и се затруднява определянето на компетентните органи. Дублират се структури с почти еднакви задъления и отговорности - и двамата министри ще одобряват подробни устройствени планове и проекти и ще издават разрешителни за строеж за национални обекти.

Обществото и бизнесът не получиха от отговорните институции отговор на въпроса как с механичното разделяне на правомощията между двете министерства и изземането на правомощия на местните власти ще бъде ускорен инвестиционният процес, смята президентът. Според него създаването на допълнителна нова държавна институция увеличава, а не намалява бюрокрацията и усложнява, вместо да опростява административния и регулаторен процес.

С приетия закон се засягат и правомощия на общините. Те няма да могат да одобряват изграждането на обекти с индикативна стойност над десет милиона лева, финансирани от фондове на Европейския съюз или от държавния бюджет. Тези обекти са в областта на ВиК сектора, третирането на битови отпадъци, защитни съоръжения, първостепенна улична мрежа I и II клас. Органите на местната власт се лишават от възможността сами да определят политиката по устройство на територията си. И, не на последно място, отнемането на правомощията засяга принципа за децентрализация на държавната власт, прогласен в чл.2, ал. 1 от Конституцията на страната ни.

Отделно от това, президентът е на мнение, че възприетият законодателен подход за разграничаване на правомощията между министъра на инвестиционното проектиране и местните власти ще доведе до изключителни трудности при определяне на това кой е компетентен да одобри изграждането на посочените обекти. Това създава не само риск да се усложни и забави инвестиционният процес в страната, но и рискове от заобикаляне на закона или постановяване на нищожни актове.

Макар новоприетият Правилник за организацията и дейността на Народното събрание да предвижда вносителят да дава становище по очакваните последици от прилагането на законопроекта, включително и финансови, това не се е случило, посочва още президентът Росен Плевнелиев. Гражданите и бизнесът не са получили уверение, че създаването на допълнителен бюрократичен апарат – нова специализирана и обща администрация, която тепърва ще се изгражда като структура и капацитет, ще ги облекчи в сложния инвестиционен процес.

Президентът е на мнение, че с тези промени ще се забави, вместо да се ускори строителството и усвояването на средствата от европейските фондове в най-решителния за България момент.

Държавният глава обнародва закона, въпреки очевидните му недостатъци, тъй като отговорността за целесъобразността на решението колко и какви министерства да има Конституцията на Република България възлага на министър-председателя и на управляващото мнозинство, а президентът не участва при определяне на структурата на Министерски съвет.