На 79-годишна възраст почина проф. Александър Лилов. Дълго време той се бори с рак на дебелото черво. Преди седмица се появи неофициална информация, че състоянието му се е влошило и той е в Правителствена болница. На 31 август щеше да навърши 80 години.

Александър Василев Лилов е роден 1933 г. в с. Граничак, община Белоградчик, област Видин. Завършил е "Българска филология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и "Естетика и теория на изкуството" в Академията за обществени науки в Москва. До 1989 г. е член на Политбюро и секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия /БКП/. Лилов е втори след Тодор Живков.

През 1983 г. е отстранен от ръководството на партията с остра критика на Тодор Живков заради отдалеченост от реалния живот и липсата на интерес към икономическите проблеми.

През 1989 г. Лилов е включен в новото ръководство на БКП, избрано след 10 ноември 1989 г. По негова инициатива БКП отрича „възродителния процес“, в следствие на което е дадено право на българските мюсюлмани да си върнат имената. След 1989 е известен като „Стратега“ на БСП. Председател е на Висшия партиен съвет на БСП в периода 1990 - 1991, член на Висшия съвет на БСП. Под негово ръководство се извършва преименуването на БКП на БСП. От 1993 е ръководител на Центъра за стратегически проучвания към БСП.

Той е и българският депутат с най-голям стаж като народен представител - в 4-то, 6-тото, 7-то и 8-то Народно събрание до 10 ноември 1989. От 1990 до 2001 е депутат в 7-то Велико народно събрание, в 36-то, 37-то и 38-то НС от листата на БСП.

Издава списание "Понеделник". Автор е на много студии и брошури, издадени в чужбина.