Правителството ще изпълни решенията на Европейския съд по правата на човека по пет дела срещу България, съобщиха от пресслужбата на Министерски съвет.

Две от тях са заради нарушено право на справедлив съдебен процес. Те са по жалби на Димитър Кръстев и Петко Петков.

Обезщетенията, които ЕСПЧ им присъжда, са съответно 2400 евро и 1000 евро. За разходи и разноски по делата България ще заплати 1000 евро в първия случай и 1056 евро - във втория.

По делото „Амие и др. срещу България" е установено нарушено право на свобода и сигурност и право на обжалване на законосъобразността на задържането в съд, който е задължен да се произнесе в кратък срок. Жалбоподатели са съпрузите Махмуд Абас Амие и Ровида Мустафа Камах и трите им деца. С изключение на едно от децата, родено в България, всички те са лица без гражданство.

През 2006 г. Махмуд Амие е задържан след заповед на българските власти за експулсирането му. Освободен е три месеца по-късно, а след това е арестуван и лишен от свобода от 2008 г. до 2010 г. Оплаква се, че е задържан незаконно по време на висящото производство за експулсирането му за общ период повече от една година и осем месеца без ефективен съдебен контрол върху задържането му.

ЕСПЧ отчита предприетите от властите стъпки за експулсиране и отчита, че те може да са свързани със значителни трудности и дори да се окажат невъзможни, тъй като няма държава, в която лицата без гражданство да бъдат изпратени. В тази връзка Съдът смята, че властите е следвало да преценят дали експулсирането е реалистична перспектива и съответно дали задържането е било оправдано от самото начало.

ЕСПЧ заключава също, че въпреки формалната възможност да получи съдебен контрол на заповедта за експулсиране, жалбоподателят не е имал минимум защита срещу произвол от страна на властите. Присъденото обезщетение е 3500 евро за неимуществени вреди и 1000 евро за разходи и разноски.

Аналогични нарушения са констатирани в делото „Джалти срещу България". ЕСПЧ намира, че не е било оправдано жалбоподателят да бъде лишен от свобода в продължение на близо 13 месеца поради липса на достатъчно старание от страна на властите да изпълнят мярката за депортиране.

Наред с това Съдът констатира, че макар да е имал право да оспори незаконното си лишаване от свобода, жалбоподателят е бил информиран за това едва три месеца след задържането си, като в този период не е имал достъп до адвокат и не е могъл да предприеме никакви действия в своя защита.

Освен това, процедурата по разглеждането на жалбата му отнема повече от 11 месеца, което не отговаря на изискванията за произнасяне в кратък срок. Присъдени са му 3500 евро за неимуществени вреди и 2000 евро за направените разходи и разноски по делото.

В решението си по делото „Асен Костов срещу България" ЕСПЧ прие, че има нарушение на правото на свобода и сигурност и на правото на обезщетение.

Жалбоподателят е осъждан многократно за различни престъпления в периода 1991-1998 г. През 2003 г. се признава за виновен за извършена от него кражба, подписва споразумение и е осъден на лишаване от свобода за срок от една година. През декември 2003 г. районен съд му определя общо наказание по четири влезли в сила присъди в размер на две години лишаване от свобода.

Решението е обжалвано пред окръжен съд, който определя едно наказание по две от присъдите от една година и постановява, че то вече е изтърпяно. Тъй като другите две присъди са от компетентност на друг съд, жалбоподателят депозира молба да бъде спряно изпълнението на присъдата му, но прокуратурата отказва, тъй като срещу него има и други висящи наказателни производства.

Нарушението, установено от ЕСПЧ, е поради незаконен отказ на прокуратурата да освободи Костов веднага след постановеното решение, тъй като не се основава на съдебен акт, а на очакването да бъде постановено ново решение по повод на други влезли в сила присъди. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 2000 евро. За разходи и разноски са определени 1500 евро.