Край на „вечния обвиняем". Депутатите приеха единодушно с 94 гласа „За" на първо четене промени в НПК.

Проектът съдържа възстановяване на института на разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия.

Тези правила бяха отменени през 2010 г. с неясни аргументи и така отново се създаде възможност за надвишаване на разумния срок за разглеждане на делата, който Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи е прогласила като основен принцип.

Председателят на НС Михаил Миков определи съществуването на т.нар. „вечен обвиняем" като абсурд и че това е в противоречие с принципите на бързия и справедлив процес. Освен това, по думите му, има висящи производства по 2-3-5 години. Според него също така не е редно да има безконечно продължаващи разработки.

Миков смята, че с промените ще се осигури разумен срок на наказателното производство. По думите му ще се спрат и делата в ЕСПЧ срещу България основно за дълъг процес. Там сме сред първенците, подчерта социалистът.

Той очаква с промените да се повиши качеството на провежданите досъдебни производства. Всички тези мерки са насочени към една от язвите в наказателното производство - бавното производство, подчерта Миков.

И Христо Бисеров, председател на правната комисия в НС, подчерта, че вечният обвиняем е най-голямата язва в стария НПК. Той припомни, че промените, позволяващи появата на вечния обвиняем са били сред първите неща, поискани от бившия вътрешен министър Цветан Цветанов като законодателни промени в предишния парламент.

Предложението за възстановяване на уредбата е насочено към преодоляване на този недостатък, както и към стимулиране на събирането и проверката на доказателствата от разследващите органи в рамките на разумния срок по смисъла на Европейската конвенция.

В същия контекст, гарантиране на правата на гражданите, са и предложенията относно въвеждането на изрично изискване прокурорът да дава указания на разследващите органи само в писмена форма и обвързването с преклузивен срок за прокурора относно възможността за отмяна на постановлението за прекратяване.

Също така се намалява продължителността на срока за задържането под стража и другите мерки за процесуална принуда. Чрез това намаляване се цели да се създаде още една гаранция за правата на обвиняемия в наказателното производство, чрез която да се дисциплинират органите на досъдебното производство и да се препятстват последващи осъждания на държавата от Европейския съд по правата на човека.

Като необходима стъпка за постигане на целите, с които бяха създадени особените производства - бързо производство и незабавно производство, проектът предлага да се въведе законово задължение за прокурора да се мотивира в случаите, когато при наличие на предпоставките за провеждане на производството по особените правила, то се образува като производство по общия ред.

Акцентът в хода на обсъждането се постави върху предложението за възстановяване на глава 26 от Наказателно-процесуалния кодекс, която урежда възможността за разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия, ако в определен от кодекса срок, не е внесен обвинителен акт.

Становищата на представителите на различните институции, които се изразиха в подкрепа на това законодателно решение, дават основание да се направи извод, че с отмяната на този институт през 2010 г. е било направено необосновано съществено отстъпление в стандартите на наказателното ни правораздаване.