Лятото у нас тази година е по-хладно от обичайното. Особено ако го сравняваме с последните няколко жарки сезона. Но от понеделник ще влезе в по-топлата си фаза. А в края на месеца ни очаква наистина горещ период с температури в следобедните часове до 36 градуса, на места и по-високи.

Трудно е отсега е да се предвиди дали това ще остане и най-горещото ваканционно време. Не е изключено в отделни дни през август живакът да стигне 40 градуса, въпреки че предварителните прогнози са противоречиви. Според повечето големи институти температурите вероятно ще са около нормата или съвсем малко над обичайното за месеца. Това каза за "24 часа" Симеон Матев, климатолог в синоптичната ТВ-МЕТ, чиято прогнозата е в същата посока.

Очакванията са, че втората половина на юли ще бъде с по-стабилно време от досегашното. Ще намалеят дните с превалявания и слънчевите часове ще са повече.

До 17 юли максималните стойности, до които ще се качва живакът, ще са от 25 до 32 градуса. За периода 18-20 дневните температури ще се повишават и ще достигат 28-34 градуса. В този интервал (това са и средните максимални стойности за юли) ще бъдат най-високите температури и през периода 20-24 юли. След това се очаква "захлаждане" с 2-3 градуса, а към края на месеца ще има и по-съществено затопляне, прогнозира метеорологът.

Времето вероятно ще се "съобрази" с народния календар, който сочи за горещници - най-жарки дни в годината, 28, 29 и 30 юли. В последните дни на месеца температурите категорично ще са над 32 градуса, по-често около 36, а в южните райони и по-високи.

Синоптикът очаква условия за кратки валежи на места около 15, 17, 20, 22 и 25 юли.

Те обаче ще загубят досегашния си по-типичен за есен характер и ще се приближат до летните характеристики - краткотрайни, но с възможност да са интензивни. За минути ще се излива голямо количество. Обикновено облаците връхлитат в часовете около и след пладне. Като това не изключва слънчеви часове в рамките на деня.

Много рядко и не всяка година се случва през лятото да е облачно и дъждовно от сутринта до вечерта в равнинните части на страната, успокоява Симеон Матев. Количествата дъжд обаче не може да се предвидят точно.

Въпреки че лятото досега не показва голямо отклонение от нормата за температурите, валежите са значителни. До момента на места в централните и североизточните части на Дунавската равнина и в някои точки на Югозападна България са достигнати и надхвърлени 200% от нормите.

За август също има повишена вероятност за обилни валежи. Главно за Западна и Централна България. Което ще е предпоставка в тези части температурите да са близки до нормалните или малко по-високи - от 26 до 33°, което всъщност са доста приятни температури. Прогнозата ни за източните райони е за обичайно за този период на годината време. Там през повечето дни ще бъде слънчево и топло, с 3 до 5 валежни дни.

Последните по-хладни лета са през 1995 и 2005 г., но това са по-скоро изключения. Всички останали са малко или много наднормени и една от причините е самата норма, обяснява синоптикът.

Според Световната метеорологична организация (СМО) официалната норма, която представлява средните температури за поне 30-годишен период, и е база за сравнение на времето днес, е изчислена за 1961-1990 г. Точно в този период у нас се случват най-студените лета, откакто се правят измервания. Това дава отражение на нормата, която излиза нереално ниска. За пример Матев дава изминалия юни.

Средната месечна температура в София е 18,6 градуса. Нормата по стандартите на СМО според фиксирания от нея период 1961-1990 г. е 17,8 градуса. И излиза, че в София юни 2013 г. е с 0,8 градуса над нормата. Ако обаче сравним с "актуална" норма, изчислена за периода 1981-2010 г., тя е 18,9 градуса. Тогава изминалият месец ще се окаже с отрицателна аномалия от 0,3 градуса, разяснява метеорологът.

За да се добие представа за значението дори на десети от градуса, климатолозите използват сценариите за нивото на Световния океан. При повишение на средната температура на земята с 1 градус през следващите години нивото на Световния окен ще се вдигне с 20-30 см.

А при 2 градуса над нормата повишението би било почти 1 м. "Използваните норми не отразяват съвременния климат и в много случаи дават малко грешна представа", смята Матев.

В чисто практичен план експертът съветва, ако ще почиваме на нашия бряг, да планираме отпуска си за края на юли. Според него ще са подходящи и повечето дни на август - по Черноморието ще преобладава слънчево и топло време. Това не изключва в някои дни да вали, но за двуседмична ваканция обикновено неподходящи за плаж са 2-3 дни.

Заради очакваното по-динамично време все пак през август има по-голям риск от неблагоприятно за морска почивка време.

В нашите планини традиционно по-подходящо за почивка и туризъм е през август и първата половина на септември. Тогава обикновено там времето е по-стабилно, с по-продължителни сухи периоди и със сравнително високи температури.

Но не са редки случаите на снеговалежи над 2000 метра височина даже и през лятото.

"В архивите ни има сведения за доста екстремности. Например витошкият Черни връх е осъмвал с 80 см снежна покривка през август.

Е, това се е случило през миналия век и такава дебелина през летен месец вече е голяма рядкост. Но пък тази година Джулай морнинг на Мусала бе посрещнат с 30 см пресен сняг при големите валежи у нас в края на юни", разказва метеорологът. Според него тенденцията за увеличение на мощните бури, по-интензивни валежи, драматични горещини или застудявания няма да подмине България.

Всичко това според повечето учени е резултат от глобалното затопляне. Те смятат, че поради по-високите температури в атмосферата се натрупва значително количество енергия и тя се стоварава върху земята под формата на екстремни метеорологични явления.

Климатологът Симеон Матев: Изненадващо през май морската вода бе с 10 градуса по-топла от юнска

- Какво ви изненадва в професионален план напоследък?

- Прогнозите са много точни, но има и неочаквани нюанси, чрез които натрупваме опит. Последната моя изненада бяха обилните валежи в края на юни в североизточните райони. 24 часа преди това нямаше много фактори, които да подсказват 130 л за по-малко от денонощие. Е, с наближаване на процеса стана ясно, ама прогнозата е издадена.

Друго което ме впечатли, беше почти лятното време през май, когато температурата на морската вода малко преди края на месеца по нашето крайбрежие достигна 20-22 градуса при нормални 14-17. Разбира се, после времето се "нормализира" и в началото на юни температурата на морската вода се понижи драстично до 10-12°. И така остана чак докъм 10 юни.

Стигна се до парадокса, че на 10 юни водата е по-студена с почти 10°, отколкото на 20 май. Е, след 15 юни всичко си дойде на място и водата в края на месеца се загря до 20-25°,градуса, дори малко над средните за периода. Резките изстивания на морската вода в началото на лятото са чести, но разлики по 10° е рядка.

Ако преди 15-20 г. в прогнозата за времето най-често се чуваше "температурата на морската вода е 22-24°", сега през юли и август говорим за 24-26 до 28. А само преди 3 лета бяха измерени и рекордните 30,8° в Бургас.

- Свърши ли цикълът на непоносимо горещите лета у нас?

- За тази година също имаше много прогнози, че ще е жарко, но засега е нормално, дори леко хладно. Много е важно, когато се дават такива прогнози, да се уточнява закъде става въпрос и кой ги издава. Защото, е почти невъзможно навсякъде да е извънредно топло или ненормално студено. Докато бяха последните големи жеги в САЩ, в Югоизточна Европа беше обратното. И това се случва често.

А най-нормалното за нашия континент е в Западна и Източна Европа времето да е противоположно.

Нещо като скачени съдове. Когато над Западна Европа застудее и вали, в Източна най-често се затопля и времето е стабилно. Така e и през сегашната седмица. Над Британия и Северно море има мощен антициклон и над Западна Европа е слънчево и топло от 25 до 30°, в Испания до 40 (над нормата за онези райони). В източната периферия на този антициклон обаче от север се спуска хладен въздух и времето в източните райони на континента е нестабилно - с кратоктрайни валежи и гръмотевици, а температурите са по-ниски от обичайните за сезона и у нас.

- Край на жегите в България?

- Въпреки че от време на време се случва някой хладен сезон, общата тенденция на по-сухи и горещи лета у нас ще се запази. Последните няколко сезона се характеризираха с наднормени температури и дълги сухи периоди. Но въпреки високите средни температури почти никъде в страната не бяха подобрени абсолютните максимални.

За последно масово "чупене" на рекорди имаше през 2000 г., когато на 5 юли в София бяха отбелязани 40,2°, в Пловдив 45° и т.н. Официалният рекорд на България за абсолютен максимум принадлежи на Садово - 45,2° също на 5 юли, но през 1916 г. Лято 2012 г. е най-топло в страната, откакто се мерят температурите. За юни и юли в много синоптични станции са подобрени средните месечни температури.

Но няма абсолютни максимуми. Една от причините е, че екстремални горещини се получават в по-динамични условия, когато горещ и сух африкански въздух достига бързо до Балканите. А миналата година имахме спокойно и дълго лято с малко смущения. Сега времето за по-голямата част от страната е коренно различно - динамично, с чести превалявания.

Температурите не са кой знае каква изненада, но при валежите има запомнящи се изключения. Месечната сума на валежите в по-голямата част на страната е около 150% от нормата. Но има и места с над 2 пъти по-високи от обичайните валежи (200%), а в Сандански - 280% "преизпълнение".

Това, което изминалият месец не успява да пречупи като тенденция, е неравномерното разпределение на валежите и продължаващата, макар частично смекчена, тенденция към засушаване в равнинните райони на Северозападна България. Под нормата са валежите във Видин - 50% от обичайните за месеца, но това е несравнимо с миналогодишните "постижения", когато там паднаха по 2-3% от нормата.