Данните на британския таблоид „Сън" за емигрантския потенциал на България не отговарят на резултатите от проучването на социологическата агенция „Афис". Това съобщиха от агенцията във връзка с публикувана в изданието информация за изследването. Британският таблоид "Сън" публикува информация за нашето изследване за емигрантския потенциал на България, в която се твърдят няколко неща:

"Около 400 000 българи възнамеряват да се преместят на Запад след 6 месеца, когато паднат забраните - и Великобритания е на върха на техния списък".

Всъщност прогнозата на агенцията е, че не през януари догодина, а през следващите 3-6 години и не 400 000, а 193 000 българи вероятно ще емигрират за дълго време към други страни от ЕС. В данните на Афис няма прогноза за конкретните страни. Публикувани са данни за предпочитанията на потенциалните емигранти, но в тях Великобритания е на второ място с 34%, далеч по-назад от първата страна в списъка - Германия (43.4%). Това е естествено, тъй като икономиката на Германия е далеч по-голяма.

Твърди се също така: "Експлозивно ново изследване в борещата се за оцеляване страна показва, че почти 1 от всеки пет - 17% - от хората на възраст между 15 и 55 години са готови да опаковат куфарите".

Всъщност в доклада на изследването изрично е посочено, че "тези 17% са горна граница на емигрантския потенциал, който би могъл да се реализира в близките 3-4 години". И също, че "Тази оценка се прави, абстрахирайки се от промени в икономическата и политическа обстановка в страната". Т.е. 17% е абсолютен връх, който би могъл да стане реалност само при екстремална обстановка, например едновременно икономическа катастрофа в България и икономически бум в най-многолюдните европейски страни. Засега обаче България има по-бърз растеж от Великобритания.

Твърди се също, че: "По-рано Испания, Гърция и Италия са били препочитани от българите, поради сходството на езиците". Не бихме могли да твърдим такова нещо. Българският език е от славянската езикова група и е толкова сходен или различен от тези от германската група, към които принадлежи английският, колкото и към романската група (испански, италиански, португалски,румънски и др.).

Освен това: "Но много повече хора сега говорят английски, което прави Британия предпочитана напоследък от 22.5 процента от българските мигранти, установи изследването на социолозите от Афис, поръчано от Европейския парламент. Само Германия е малко по-популярна с числото 22.9%".

Такива данни в доклада от изследването няма никъде.

"Ако същият процент се повтори от януари, 80 000 българи ще пристигнат тук". Не е ясно, за кой процент става дума. В доклада такова нещо няма.

Данните, с които разполагаме, не позволяват да се прави обоснована прогноза конкретно за емиграцията към всяка отделна страна от ЕС, а само общо към ЕС. Но ако използваме публикуваните проценти така смело, като в. "Сън", ще стигнем до съвсем различни изводи от тези, които е направил вестникът. Ако данните за предпочитани дестинации се приведат към 100% (сега те надхвърлят 100%, защото са посочвани до три страни), то предпочелите Великобритания са 20%. А 20% от 193 хиляди са 38 хиляди. Разпределени между 3 и 6 години това прави между 6.4 и 12.9 хиляди души на годината. Спрямо 29 760 000 работни места във Великобритания към м. юни 2013, това прави между 2 и 4 души на 10 000 работещи. Това е почти незабележимо количество. Затова ако следваме логиката на в. "Сън", българската емиграция няма да произведе дори вълничка на повърхността на британския трудов пазар.