Протестите в България продължават. Продължава и международният интерес към събитията у нас, като редица издания по света публикуват актуална информация и коментари по темата.

Във връзка със събитията в България френският учен и специалист по социална история на Балканите Надеж Рагарю, която през последните седмици се намира в София, анализира ситуацията пред френската телевизия ТВ 5. Тя сравнява настоящите демонстрации с тези от февруари и смята, че между тях съществува ясен контраст.

През февруари бедните слоеве на обществото се надигнаха срещу скъпия живот. Повишаването на цените на електричеството, което засегна най-много домакинствата с малки доходи, бе капката, от която чашата преля. Именно тежестта на скъпите сметки тласнаха българите на улиците. На 20 февруари дясноцентристкото правителство на Бойко Борисов подаде оставка под натиска. На 12 май на негово място дойде „ляво” правителство, одобрено от социалистите и техните съюзници от ДПС.

"Докато през февруари протестите бяха подбудени от леви политически възгледи, демонстрациите през юни се вписват в така наречената „дясна” политическа тенденция”, казва Рагарю. "Днес една част от демонстрантите са отявлени антикомунисти, въпреки че често отправят критики както към ГЕРБ, така и към социалистите. Днес протестиращите са най-близо до бившото СДС – хетерогенна политическа сила, която бе във възхода си през 90-те години на 20 век”, казва още Рагарю.

Близо 3 седмици българите превземат всеки ден улиците, за да искат оставката на новоизбраното правителство. В началото протестите бяха насочени срещу назначението на нов директор на службата за държавна сигурност. Те доведоха до отмяна на назначението, но демонстрациите продължиха с искания за реформи, които да осигурят повече прозрачност в българския обществен живот, който се смята, че е пропит от корупцията, предава Евронюз. Кадрите от продължаващите демонстрации показват, че протестното движение не отслабва ни най-малко, а разочарованието на много хора в България нараства.