България ще стане член на Шенген, когато бъде възстановено доверието на държавите членки, заяви вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова.

Тя участва в публична дискусия на тема "Европейският съюз по време на литовското председателство и къде е България", организирана от ПанЕвропа България с подкрепата на Фондация "Конрад Аденауер". "Опитът от последните четири години, в които предишното правителство положи неимоверни усилия за техническата подготовка за присъединяването на страната към Шенгенското споразумение, показа, че присъединяването към това споразумение е въпрос и на доверие от страните членки.

Аз лично съм готова да проявя търпение, докато това доверие е налично, защото то не беше налично в последните четири години. България е технически готова за присъединяване, тогава когато се възстанови доверието, което досега го нямаше, тя ще стане член на Шенген", заяви Златанова.

На въпрос кога ще отпадне мониторингът на Европейската комисия в областта на правосъдието и вътрешния ред министърката заяви, че това ще стане, когато България изпълни шестте показателя и препоръките от последния петгодишен мониторингов доклад. "Изпълнението на тези показатели не зависи само от правителството и от изпълнителната власт, а и от съдебната власт", изтъкна Златанова.

Тя заяви, че своевременното съгласие по Многогодишната финансова рамка е от ключово значение за България, за да може да се ползва от ресурса на кохезионните фондове до 2020 г. "Това е абсолютно необходимо за постигането на българските цели за устойчив растеж, повече работни места, икономика, базирана на иновациите и науката", допълни Златанова. Тя заяви, че правителството активно готви партньорското споразумение с ЕК за следващия планов период. "Вече имаме втора версия на това споразумение и работим с всички министри, за да можем да финализираме споразумението и от 1 януари 2014 г. да имаме възможност да финансираме проекти в България", заяви министърката.

Тя посочи, че на страната ни й предстои да завърши съдебната реформа. "Моите намерения в тази посока са да направя много широки консултации с всички неправителствени организации в областта на съдебната реформа и правосъдието и да изведем най-важното за гражданите и магистратите за това какво правосъдие си представяме за следващите години и десетилетия в България. На финален етап е подготовката на анализ за всичко свършено досега в съдебната реформа, за да видим къде стоим в момента и какво предстои да довършваме оттук-нататък. Анализът се прави от няколко водещи експерти от неправителствения сектор в областта на правосъдието и съдебната реформа. Надявам се да имаме резултат до средата на юли. Когато имаме резултат от този анализ, ще пристъпим към втората част, а именно следващите стъпки, които смятаме, че България трябва да предприеме, за да завърши съдебната реформа", заяви Златанова. Тя изтъкна, че в областта на съдебната реформа и управлението на европейските средства е много важен политическият консенсус между политическите сили.

Участие в публичната лекция взе и посланикът на Литва у нас Н. Пр. Дарюс Гайдис, който очерта приоритетите на страната си след поемането на ротационното председателство на ЕС от 1 юли. Сред тях са осъществяването на новата европейска икономическа рамка, задълбочаване на икономическия и валутен съюз въз основа на рамката на банковия съюз. Страната ще работи за създаването на европейска прокуратура, която да работи за запазването на финансовите интереси на страните членки. Тя ще положи усилия за създаване на необходимите условия за подобряване на заетостта, особено сред младите хора. Литовското председателство на ЕС ще работи и за продължаване на процеса на разширяване на съюза. Той обаче призна, че Западните Балкани може би ще се нуждаят от повече време, отколкото другите страни, защото един от критериите за присъединяване е зачитането на границите, а всяка държава от Западните Балкани има различно мнение по тези въпроси.