Мистериозният ръкопис на Войнич, датиращ от 15 век, е описан като най-загадъчната книга в света, която може да се окаже сложен код, непознат език или просто измислица. Съдържанието в книгата отбягва на криптолози, математици и лингвисти вече повече от век. Учените обаче сега на крачка от разгадаването й. Екип от университета в Манчестър, начело с Марсело Монтемуро смятат, че неразчетената книга далеч не е измислица, а съдържа послание на странен език.

Учените са открили в написаното лингвистична система, която всъщност носи смислен информационен товар. Това доказва, че непознатите символи в ръкописа са азбука и надеждите са скоро тя да бъде разчетена.

"Текстът е уникален, непознат и всички опити за декодирането му са се провалили. Не трябва с леска ръка ръкописът да се определя като безсмислени глупости, тъй като в него проличават значителни езикови структури.", казва той.

Д-р Монтемуро и колегите му използват компютъризиран статистически метод за анализ на текста. Те се фокусират върху подредбата на думите в изреченията, така че да извлекат значението, което съдържат думите. Анализът им е категоричен – ръкописът носи отличителните лингвистични и структурни белези на реално съществуващ език. Въпреки откритието, значението на думите остава загадка. Те могат да разкриват някое грандиозно престъпление от древността, да обозначават координатите на скрито съкровище или да съдържат напълно непознати научни факти – на това поне се надяват експертите.

За цялото известно време на съществуване на ръкописа, той е бил обект на интензивно изучаване от много професионални и аматьорски криптографи, чиито усилия обаче не се увенчават с успех. През Втората световна война екип от видни разбивачи на шифровани кодове опитват да разгадаят писанието, но се провалят. Ето защо ръкописът е смятан за измислица.

И досега има хора, които вярват в това. Математикът Гордън Ръг е категоричен – текстът не може да се разчете, защото е съставен само свързани символи. Всичко показва, че те не са кодирани, тъй като не носят белезите на скритите послания или поне не на на тези, които са познати на съвременния човек.

Други са на мнение, че книгата не е написана на реално съществуващ древен език, а по-скоро на някакъв измислен, подобно на тези, които децата създават за забавление.

Писанието датира от началото на 1400 година, но мистериозно изчезва от публичните регистри до 1912 година, когато един търговец на антики, казващ се Уилфрид Войнич, я купува от тържище за ръкописи в Италия. Съдържанието й е разположено на 240 страници, написани с непозната азбука и изрисувани с мистериозни картини на невиждани досега растения, астрономически явления и хора. Тъй като не е ясно какво пише в книгата и какво е заглавието й, книгата е наречена Ръкописът на Войнич в чест на нейният притежател.