Близо 50-десетина са корабите по света с името „Варна", но по-малко от половината са български, а останалите са чужди. Сред тях има американски, френски, норвежки, италиански. Част от плавателните съдове са излезли от корабостроителницата на Варна преди време и са останали с името на морската столица на България. Любопитният факт се разкрива в печатното издание на „Морски вестник", което излиза за първи път от преди близо година и точно срещу Деня на моряка, който ще се чества за първи път у нас на 25 юни.

Втората интересна тема разкрива историята на военноморските визити от Освобождението насам у нас. Оказва се, че първата е на френски кораб – стационер, който акостирал в Цариград след 1878 година и бързо идва в нашите териториални води с бойни намерения и във връзка с дипломатически скандал. Френският консул във Варна се намесил грубо в общинските избори, които имало по това време, за да лобира за представителите на друг етнос. На сутринта на вратата на дипломата имало залепено кравешко изпражнение, хвърлено от българин. Военният лайнер се казвал „Петрел", разказа главният редактор Атанас Панайотов, който е собственик на издателска къща „Морски свят".

Вестникът на морския бранш излиза от 1994 година ,но последното му печатно издание беше през август миналата година заради кризата. Новият брой ще излезе топъл от печат на националния форум посветен на морската култура с участието на учени, професионалисти свързани с морето, както и с участието на музеите в Каварна, Балчик, Варна, Бургас и Созопол. Поканените лектори са проф. Александър Янков, Маруся Любчева, проф. Божидар Димитров, доц. Васил Василев, баща на царския вицепремиер Николай Василев и др.