Победата на умерения кандидат Хасан Роухани на президентските избори в Иран събужда надежди у Запада, че отношенията с Ислямската република може да тръгнат към нормализиране, коментира западната преса. Официални резултати още не са обявени, но преброяването на гласовете досега сочи, че 64-годишният духовник, който има юридическа степен от Тереранския университет и е доктор по философия на университета в Глазгоу, Шотландия, може да спечели победа още на първи тур и да наследи твърдолинейния Махмуд Ахмединаджад, който няма право на трети мандат.

"Победата на Роухани предизвика радостта на реформаторите, които се бяха отчаяли дали изобщо имат шанс да се завърнат на преден план в политиката след осем години под властта на Ахмадинеджад", коментира британският вестник "Обзървър".

Очаква се Роухани да поеме нов външнополитически курс на компромиси със Запада и смекчаване на санкциите срещу Иран, наложени заради ядрената му програма и довели до мащабна финансова и икономическа криза в 75-милионната страна.

Роухани, който е бивш преговарящ по ядрения въпрос, обеща да намери начин за излизане от задънената улица, до която са достигнали разговорите за ядрената програма на Техеран и която стана причина за санкциите, които смачкаха икономиката.

В изявление германското министерство на външните работи приветства избора на Роухани и подчерта, че очаква напредък по преговорите за ядрената програма.

"Ройтерс" обаче коментира, че избирането на Роухани няма да означава автоматична промяна в позициите на Иран, тъй като въпросът за ядрената програма е под контрола на висшето духовенство в страната, оглавявано от аятолах Хаменей, което определено е на консервативни и антизападни позиции.

Върховният представител на ЕС по външната политика Катрин Аштън от своя страна също заяви надежда, че ще може да работи конструктивно с новия ирански президент по ядрената програма.

Коментаторите отбелязват също така, че се очаква известно охлаждане на отношенията между Русия и Иран, доколкото Ислямската република разчиташе досега на Кремъл при противопоставянето си на САЩ и Израел, което беше един от фундаментите на иранската външна политика.