"Пия антибиотик, но напоследък не помага." Често се оплакваме, че организмът ни се е адаптирал към лекарствата, които уж трябва да поразят заболяването, а те вече са престанали да ни действат. Екип от БГ учени, работещи в чужбина, откри нов метод, при който предлага алтернатива на антибиотиците и произвежданите от организма антитела. Става дума за колоиден разтвор, чиито частици са "програмирани" да разпознават и унищожават микробите.

Казано на шега, в екипа са "двама българи и половина", които обаче работят не у нас, а във водещи световни институции. Проф. Симеон Стоянов от 10 г. е в холандския университет "Вагенинген", преподава и в Юнивърсити колидж - Лондон. Работи като водещ учен и в голяма световна компания. Шеф на екипа е колегата му проф. Веселин Паунов, с когото навремето са правили изследвания в Химическия факултет на Алма матер. Сега той преподава в университета на британския град Хъл. "Половинката българин" е техният докторант Джоузеф Боровичка, чийто баща е чех. В момента, вече успешно защитил дисертация, той е постдокторант в университета в Лийдс. Резултатите от тяхното изследване бяха наскоро докладвани в едно от водещите научни списания на американското Химическо общество (Journal of American Chemical Society). Издателството разпространи за тях съобщение и до световната преса. За първи път проф. Стоянов споделя подробности от изследването пред българска медия.

---

Често пъти микроорганизмите се адаптират, мутират и развиват устойчивост към съществуващите лекарства. Това обаче може да бъде предотвратено, разказва проф. Симеон Стоянов. Техният екип е разработил изцяло нов клас антимикробни агенти, които не разчитат на традиционните антибиотици. Учените са кръстили изобретението си "колоидни антитела", тъй като то всъщност представлява тяхна алтернатива. Засега откритието е на ниво "епруветка" - преди да стигне до пазара, ще са нужни години, както и допълнителни изследвания.

Тримата са създали колоиден аналог на антителата, които имунната система произвежда, когато микроби опитат да заразят тялото за първи път. Веднъж произведени от нея, те следят за появата на нови организми от същия тип. А когато те се появят, антителата ги "разпознават" и се свързват към тях. По този начин ги маркират за унищожение от белите кръвни клетки на имунната система. Всъщност те й помагат да разпознава и убива определен тип "вражески" клетки, без да вреди на другите.

Антителата в имунната система всъщност представляват белтъци, които, грубо казано, имат два края, разказва проф. Стоянов. Единият се адаптира към друг белтък, който имунната система иска да разпознае.

"Ние се запитахме може ли да направим система със същата функционалност, но на по-високо ниво", разказва професорът. С помощта на нанотехнологии учените направили отливки върху клетки, при което се получават нещо като черупки върху тях. След това черупката се натрошава на няколко парченца, но всяко от тях запазва информация за формата и размера на клетката.

Ако попаднат в контакт с клетки от същия тип, те ги разпознават не само на молекулярно ниво, но и на "колоидно" - по форма и размер. А това от своя страна затруднява процеса на адаптиране към тях.

Когато черупките се осветят с лазерен лъч, те се загряват, разказва проф. Стоянов. Ако са закачени към "вражески" клетки, те повишават локално температурата и по този начин ги убиват. Въпросните черупки могат да бъдат "заредени" и с антибиотици или лекарства, които да доставят с "бърза поща" на място в клетките.

Откритието може да се приложи не само като заместител на антибиотика. То е в състояние да предотвратява и развитието на микроорганизми в различни продукти. Чрез тях може да се идентифицира откъде е тръгнала заразата. В този случай колоидният разтвор само маркира "вражеските" клетки в съответния продукт и по този начин посочва причината за заболяването. Черупките могат да бъдат направени и магнитни - по този начин с помощта на магнитно поле микробите вредители се изваждат навън.