Разходите на домакинствата за здраве надвишават 70% заради високите цени на лекарства и медицински изделия

Прокламираната солидарност в здравното осигуряване не се състоя, защото държавата постепенно се оттегли от сектора и прехвърли основната финансова тежест върху населението и лечебните заведения у нас. Вследствие на този модел, базиран на здравноосигурителните вноски и „квази“ пазарните отношения, половинчати реформи и противоречащи си политики, здравната система у нас сега е в състояние на „стабилизирана криза и системен хаос”. Това заяви проф. д-р Петко Салчев от Института за икономически изследвания при БАН при представяне на основния акцент в Годишния доклад за икономическото развитие на България за 2013 г. върху реформата в здравната система. Според него един от основните недостатъци на здравната политика е превръщането на НЗОК във втори властови център, който противостои на Министерството на здравеопазването и води до изкривяване на пазарните отношения в сектора.

Съотношението между публични и частни разходи за здравеопазване в БВП се променят в посока непрекъснато увеличаване на процента на разходите на частния сектор за сметка на публичните, подчерта проф. Салчев. Прогнозата е тази тенденция да се запази и през следващите години, като делът на частните разходи за здраве достигне 48-49% от общите разходи за здраве, т.е. рисковете ще се покриват все повече от страна на домакинствата, добави той.

Един от основните изводи на икономистите на БАН в доклада е, че ниските доходи на хората поставят сериозни проблеми пред достъпа им до здравни услуги, а нерегламентираните плащания, които варират между 450 хил. и 1.4 млрд. лева, увеличават допълнително социалното бреме за населението. Независимо, че дейностите по профилактика и промоция на здравето на населението са отговорност на държавата и по-конкретно на Министерството на здравеопазването, данните показват постоянна тенденция към намаляване на финансовите средства, насочени към политика на промоция и профилактика на заболяванията, като от 7.67% дял от общите разходи през 2010 г., те ще достигнат до 4.62% през 2014 г.

Обект на значителни критики и дебати е изпълнението и на политиката в осигуряването на лекарства и медицински изделия, смята проф. Салчев. Според него лекарствата и медицинските изделия представляват около 35% от текущите разходи за здраве в България, като 70 на сто от тях се осигуряват от МЗ и НЗОК, а останалите са за сметка на гражданите. Тъй като цените на лекарства и медицински изделия са доста високи, в действителност директните плащания от джоба на пациента са над 70% от разходите за здравеопазване на домакинствата, подчерта икономистът.

В доклада на учените са изведени и основните проблеми в сектора, като влошаващото се здравно състояние на хората и броя на лечебни заведения над средния за ЕС, което е свързано с нарастване броя на болничните легла предимно в държавния сектор.

Доболничната медицинска помощ също не осигурява нужните по количество и качество медицински услуги. Налице са регионални диспропорции, които пораждат неравенства в достъпа до медицинска помощ, сочи анализът на икономистите на БАН. Според него осигуреността с лекари по области варира от 25.6 до 50.2 на 10 000 души, като близо половината от тях са във възрастовата група от 46 до 60 г. Същата е тенденцията при специалистите по здравни грижи, където близо 15% от тях са над 60-годишна възраст.

България има неизползван потенциал за постигане на по-добро здраве на населението, съответно за предотвратяване на голяма част от заболяванията и преждевременната смъртност, смята проф. Салчев. Според него този потенциал е в областта на промоцията на здравето и профилактиката на болестите и най-вече в социалните и здравни политики на национално и регионално ниво.