На 15 май 1892 г. Стоян Михайловски - учител по музика в Русе, написва стихотворението “Кирил и Методий” като проект за български всеучилищен химн. Същата година то е отпечатано в сп. “Мисъл” в Русе. Стихотворението става известно през 1901 г., когато в навечерието на празника на светите равноапостоли Кирил и Методий (11 май, стар стил) Панайот Пипков - учител по пеене в Ловеч - написва музика към текста. От тогава стихотворението става празничен химн на българската писменост и култура, известен като “Върви, народе възродени”.

Това е оригиналният текст, тъй като популярни са само първите шест куплета:

Св. св. Кирил и Методий (Върви, народе възродени!)

Автор: Стоян Михайловски

Върви, народе възродени,

към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

ти чест и слава поднови!

Върви към мощната просвета!

В световните борби върви,

от длъжност неизменна воден - и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце, което във душите грей!

Напред! Народността не пада там,

гдето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!

О, влез в историята веч,

духовно покори страните,

които завладя със меч!

Тъй солунските двама братя насърчваха дедите ни...

О, минало незабравимо, о, пресвещени старини!

България остана вярна на достославний тоз завет -

в тържествованье и в страданье извърши подвизи безчет...

Да, родината ни години пресветли преживя,

в беда неописуема изпадна, но върши дълга си всегда!

Бе време, писмеността наша кога обходи целий мир;

за всесветовната просвета тя бе неизчерпаем вир.

Бе и тъжовно робско време...

тогаз балканский храбър син навеждаше лице под гнета на отомански властелин...

Но винаги духът народен подпорка търсеше у вас, о, мъдреци!

През десет века все жив остана ваший глас!

О вий, които цяло племе извлякохте из мъртвина, народен гений възкресихте - заспал в глубока тъмнина.

Подвижници за права вяра, сеятели на правда, мир, апостоли високославни,

звезди върху славянский мир, бъдете преблагословени,

о вий, Методий и Кирил, отци на българското знанье, творци на наший говор мил!

Нек името ви да живее във всенародната любов,

речта ви мощна нек се помни в славянството во век веков!

Русе, 1892 година