България е на 137-мо място по дарителство в света от общо 146 изследвани държави, съобщи за БТА Людмила Атанасова, директор "Програми за НПО" към Фондация "Помощ за благотворителността в България". Това показва Световният дарителски индекс КАФ за 2012 г. - най-голямото до момента изследване на дарителството в световен мащаб.

Общият дарителски индекс на страната ни е 17 процента, като хората, които са дарявали пари са 13 на сто, доброволците са 5 на сто, а 32 на сто от българите са помагали на непознат.

Изследването покрива около 95 на сто от населението на планетата, а проучването измерва три аспекта на дарителството - даряване на пари, даряването на време (доброволчество) и оказването на помощ на непознат. Като цяло, докладът показва, че светът е станал по-малко щедър през изминалата година и дарителството по света е огледален образ на световните икономически модели.

Острият спад в благотворителните нагласи в световен мащаб през 2011 г.е довел до така нареченото двойно пропадане в дарителството. Според доклада, процентът на хората, които даряват пари за добри каузи, ангажирани са с доброволен труд или помагат на непознати - е намалял през изминалата година и са по-ниски в сравнение с резултатите за 2007 г. Анализът на глобалното дарителство през последните пет години показва, че дарителството изживява спад през 2008 г. и 2009 г., възстановява се през 2010 г. и след това отново спада рязко през 2011 година.

Като цяло Световният дарителски индекс на КАФ установява, че Австралия е най-щедрата държава на света, а на второ място е Ирландия. Канада е на трето място, следвана от Нова Зеландия - номер 4, САЩ - номер пет, Холандия - номер 6, Индонезия - номер 7, Великобритания - номер 8, Парагвай - номер 9 и на 10-то място е Дания.

Как световните лидери дават пример за дарителство?

Правилата на добрия политически тон изискват да икономисваш и от себе си, казва Барак Обама и дава личен пример като дарява Нобеловата си награда за мир от 2009 г. в размер на близо 1,4 млн. долара за благотворителност. През 2011 г. Обама дарява близо една четвърт от семейния си доход /около 172 хиляди долара/ заедно с хонорарите си от книги за близо 800 хиляди долара. Заедно с това Обама дава личен пример и с участието си в програмата по съкращаване на държавните разходи в САЩ като връща 5 на сто от заплатата си в държавния бюджет. Мерките за финансови икономии в САЩ действат от 1 март 2013 г. и до края на текущата финансова година се предвиждат икономии от 85 млрд. долара. Обама обаче не е първият американски президент, който дава пример на нацията с благотворителност - президентите Вашингтон, Хувърт и Кенеди дават изцяло заплатите си за благотворителност.

В Русия президентът Путин и премиерът Медведев също дават заплатите си изцяло за благотворителност. Същото прави и премиерът на Япония Наото Кан, който заедно с няколко свои министри се отказват от заплатите си за благотворителност след трагедията с японската атомна централа "Фукушима".

Уругвайският президент Хосе Мухика, наричан в страната си "бедният президент" дарява 90 на сто от заплатата си от 12 хиляди долара за благотворителност, живее в стара ферма и ходи на работа с "Фолксваген" от 1987 г. Мухика дарява за благотворителна дейност половината от собствеността си - земя, трактори и една къща на обща стойност около 215 хиляди долара.

Латвийският президент Андрис Берзинш също дава изцяло държавната си заплата за благотворителност. Президентът на Гърция Каролос Папуляс дарява 50 на сто от възнаграждението си, а държавният глава на Кипър Никос Анастиадис дарява 25 на сто от заплатата си. Испанският крал Хуан Карлос Първи в знак на солидарност със своите сънародници, които търпят лишения по време на икономическата криза, се отказа от близо 7 на сто от средствата, които получава от държавата.

Пример за алтруизъм даде и наскоро избраният папа Франциск, който се отказа от Апостолическия дворец във Ватикана, от личната луксозна папалимузина и живее в двустаен апартамент в хотел за духовници.