След 6-годишно нищо-неслучване Варна се събуди! И повод за тази констатация не са протестните шествия в края на зимата. Те дори не са и причината за промяната, но изиграха своята роля да ускорят дефинирането й, да я покажат на колкото се може повече обезверени хора, да я превърнат в необратим процес. А тя, промяната, започна малко по-рано – някъде в края на миналото лято, когато лъсна заблудата, че виждате ли в столицата предпочитали Бургас и пренебрегвали Варна. Именно в тези няколко месеца след август 2012 г. стана ясно кой и защо е проспал десетките възможности за финансиране на варненската инфраструктура, транспорт, туризъм, култура. Така нещата едно по едно започнаха да се случват и добрите новини не закъсняха.

Първо беше конкурсът за новата пешеходна зона на Варна. Спешно – за да не изтървем и този проспан от кметската администрация срок, беще избран проект. Само за 2 месеца той мина през всички институции, за да бъде одобрено финансиране от 5 млн. лева за обновяване на пешеходната зона на града. Мнозина възкликнаха: Пак сменят плочките на кмета! Само че този път разликите са очевидни: първо, става дума за европейско финансиране, което трудно някой ще „изпере“ през приятелската си ремонтна фирма. Пък и да сте виждали проект, обсъждане или конкурс за предишните плочки?

Този път дори не става дума само за смяна на плочки, а за цялостна идейна композиция. За нова концепция, наречена „пешеходен ринг на Варна“. И най-вече: Паднаха бараките, които от десетилетия загрозяваха централната част на града. Не закъсня и развитието – освен парите за пешеходната зона на бул. „Княз Борис I, преди седмица бяха одобрени и 3.5 млн. лева за продължаването й по ул. „Преслав“ и „Сан Стефано“ към Римските терми. Чиновническото протакане забави избора на изпълнител и цялостното обновяванеще се случи едва след края на активния туристически сезон. Преди това обаче ще бъдат ремонтирани най-разбитите и дори опасни участъци. „Продължават и преговорите със собствениците на Дупката, за да може тя да се превърне в голям археологически резерват на открито“, заяви Иван Портних, областен координатор на ГЕРБ – човекът, разбил мита, за недолюбваната от „столицата“ Варна.

Според някои предизборно, според други - „най-после“, във Варна започна невиждано преасфалтиране на булеварди. Парите за „Сливница“ идват от общинския бюджет, прекроен в посока повече пари за инфрастуктура от мнозинството на ГЕРБ въпреки плановете на екскмета Кирил Йорданов. Колкото до „Владислав“ - ремонтът там можеше да се случи още преди година, ако не бяха опитите на чиновниците да изкарат двойно и тройно повече пари от държавния бюджет за бул. „Трети март“. Сметките им бяха връщани 3 пъти с намерените в тях фрапантни „грешки“. Така в крайна сметка се стигна до отпускането на 5 млн. лева държавни пари за „Владислав“ тази пролет.

След процедури на обжалване и чиновническо протакане Варна ще има и напълно обновен градски транспорт. 30 нови тролейбуса и 70 нови автобуса – напълно съобразени с екологичните изисквания, климатизирани и пригодени за инвалиди, ще пристигнат до края на лятото. Атобусите са част от проекта за Интегриран градски транспорт, по който в следващите 2 години Варна ще усвои общо 114 млн. Лева европари.

„Общественият градски транспорт ще изглежда по коренно различен начин. Освен това новите автобуси и тролейбуси са от изключителна полза за общинското дружество „Градски транспорт“, защото раходните им норми са далеч по-ниски от тези на сегашните стари Икаруси“, обяснява Иван Портних. Проектът включва още изграждане на високоскоростно автобусно трасе от квартал „Владиславово“ до спирка „Почивка“ и голям брой места за паркиране в двете крайни точки. Ще бъде въведена система за контрол на трафика, в която с предимство ще са автобусите на градския транспорт - снабдени със система за електронно таксуване на пътниците. И най-важното – най-после Варна ще се сдобие със завършена велоалея - 17 км., преминаващи през целия град.

След десетилетия на празно говорене по темата през последните месеци Варна за първи път реално се приближи и до друга своя мечта: изграждане на нови, модерни пристанищни мощности, далеч от центъра на града. За целта правителството отпусна държавен терен на Острова, където ще бъде изграден дълбоководен контейнерен терминал. Навътре към Варна Запад, пък ще бъдат преместени останалите терминали от сегашното пристанище в града. И той най-накрая ще стане част от атракционната зона на Морската градина. Ще осигури така нужните места за паркиране и старата част на града няма да бъде задръстена от автобуси с туристи, дошли да се докоснат до древните съкровища на града.

„Изграждането на дълбоководен терминал на мястото на старшинското училище на Пясъка ще ни позволи на мястото на Варна Изток да бъде изграден пасажерски терминал, като това ще включва и необходимото за посрещане на големи пасажери удълбочаване на кейовите места. За пример само: Констанца приема над 100 пасажерски кораба годишно. Това са над 300 хиляди туристи. Пресметнете сами колко могат да похарчат тези хора за ден във Варна - в местните ресторанти, магазини, за таксита, автобуси, музеи и атракции. Естествено, че това, което Варна предлага като туристическа дестинация, е повече от Констанца.Имаме много неща, с които да заинтригуваме туристите, трябва само да им създадем условия да стигнат до тук.“, обяснява Иван Портних.

„За успешното развитие на Варна огромно значение има състоянието на морския бизнес“, категорична е и ексминистърът на регионалното развитие и водач на листата на ГЕРБ във Варна Лиляна Павлова.

„Миналата седмица ние подписахме споразумение с Морския синдикат и така поехме два много важни ангажимента, с които да подкрепим моряците и техните семейства. Първият е да преминем към нулево данъчно облагане и, второ, да ги подкрепим за по-ранно пенсиониране според категорията на труд – това е много важно за този бранш, защото, доколкото съм запозната, имаме около 10 000 моряци. Своите напълно основателни и решими с воля и добра организация проблеми пред нас поставиха и корабостроителният, и кораборемонтният бранш. На първо място е създаването на специален гаранционен фонд, с който да подкрепим развитието на бранша, включително и с т.н. “обратни гаранции”, за да може да стимулираме производството на нови плавателни съдове. Кораборемонтът и корабостроенето имат потенциал в този регион. Те са и ключът към намаляване на безработицата и към по-високите доходи на варненци.

Имах среща и с рибарите – за тях имаме също конкретни ангажименти и мерки, по които сме постигнали съгласие . Първо трябва да поправим грешката, от времето на преговорния процес при присъединяването ни към ЕС: рибарите с лодки до 7-8 метра сега се водят риболовни кораби. Това автоматично означава, че те трябва да имат много тежко оборудване, което лодката им едва ли ще издържи, ако натоварят, а и няма да има ямсто за улова. Освен това те трябва да се регистрират по ДДС, да имат касов апарат на лодката и т.н. Категорични сме, че лодките то 8 метра трябва да бъдат извадени от този регистър на корабите, така ще отпаднат и всички проблеми които ги притесняват.

Напоследък е модерно противопоставянето на Варна с Бургас.Ние обаче искаме да обединим интересите на Варна и Бургас и да реализираме проекта, който нарекохме ГЕРБ-Море. Нашето предложение е да дадем подкрепа за целия рибарски бранш, да развием рибарските пристанища, да направим необходимите законодателни промени за узаконяване на временните постройки на рибарите. Тук своята роля ще има и министерството на туризма и икономиката, каквото предлагаме да има, за да подкрепим малкия и среден бизнес, както и туристическия бранш“, обяснява Павлова.

Според нея обаче основен приоритет за града сега е довършването на магистрала „Хемус“. След серия от тежки преговори, сметки и анализи Европейската комисия най-после потвърди, че ще финансира така важната за Варна пътна артерия. „В момента усилено се работи по завършването на отсечката до Белокопитово. За да сме готови с проектите в следващия програмен период, който започва догодина, още отсега трябва да стартират проучванията по маршрута и трафика. Строителството трябва да започне едновременно откъм София и откъм Варна, да бъде разделено на лотове между разлъчни изпълнители, за да бъде завършено в максимално кратки срокове“, категорична е Палова.

И тя, и Иван Портних са категорични – в Морската градина на Варна не трябва да има нито една кола. Нещо повече - след като бяха хората, които успяха да преборят противниците на министерско и общинско ниво, и да спрат застрояването на парка и след Салтанат – чак до Евксиноград, двамата сега обединяват усилия чрез включването на Морската в Интегрирания проект за развитие на Варна да осигурят европейско финансиране за обновяване на алеите и зеленината на символа на града. За да остане такъв и за поколоенията след нас.