Все повече българи и румънци подават молби за детски надбавки и помощи за безработни в Германия. Според статистиките през 2013-та година 29 000 души от България и Румъния получават детски надбавки, което представлява увеличение с 29% спрямо миналата година. Като цяло обаче получаващите детски надбавки от двете държави са само 0,3 процента от общия брой, пише БГНЕС, позовавайки се на ДПА.

Значителен ръст се наблюдава и при българите и румънците, получаващи помощи за безработни. Ако чужденците са работили легално и по-късно останат без работа, имат право на помощи. Същото важи и ако са били регистрирани като самостоятелни предприемачи. Финансови помощи се изплащат и ако месечният доход на работещия е под екзистенц-минимума. Според статистическите данни през 2012-та броят на българите и румънците, получаващи помощи за безработни, е нараснал с 32 процента и те са вече 22 000 души.

„Представете си, че имате две деца и за тях получавате от държавата общо 368 евро детски надбавки месечно. Звучи добре, нали? Толкова плаща Германия на родителите в страната - 184 евро месечно за дете. За някои българи и румънци това си е цяло състояние," отбелязва ДПА. Чужденците обаче не получават веднага правото на надбавки - трябва първо да докажат, че живеят и работят в страната легално. „За новодошлите българи и румънци, които нямат специална квалификация и не говорят немски, не е особено лесно да си намерят работа по легален път," се изтъква в публикацията.

В закона обаче има някои пролуки. А те явно вече са известни на повечето българи и румънци. Така например ако новопристигналите се регистрират като самостоятелни предприемачи, те могат да поискат от държавата да им бъдат изплащани детски надбавки.

В началото на тази година Сдружението на германските общини поиска от държавата и от Брюксел по-интензивно съдействие за справяне с емиграцията по бедност от България и Румъния.

В Германия има и много българи, и румънци, които са добре интегрирани. Редица градове обаче имат огромни проблеми с по-бедните пришълци, много от които са роми. Както изтъкват от Сдружението на германските общини, тези хора често стават жертви на злоупотреби: посредници им искат невероятни суми за попълването на формулярите за детски надбавки или за регистрацията като самостоятелни предприемачи, а много от хазяите изискват извънредно висок наем за предоставяните квартири.

Властите в Манхайм съобщават, че при регистриралите се като самостоятелни предприемачи българи и румънци често става въпрос за фиктивни фирми. Хората обичайно биват наемани като подизпълнители в строителството или чистотата, където работят като обикновени помощници и чистачи. Социалните служби в берлинския квартал Нойкьолн отбелязват, че в много от случаите приходите на тези хора са под екзистенц-минимума и затова те имат право на социални помощи.