Икономиката на България ще отчете ръст от 1% през 2013 г., а не 1,9 на сто, както е разчетено в бюджета за тази година. Новата прогноза е на Министерството на финансите и е разписана в средносрочната бюджетна прогноза за периода 2014-2016, която предстои да се приеме от служебния кабинет.

Това автоматично води до намаляване на разходите, обясниха финансови експерти. Разликата между заложените цифри в действащия бюджет и в тригодишната прогноза е 400 млн. лв. В момента е разчетено държавата да изхарчи през 2013 г. 30,784 млрд. лв., а в средносрочната бюджетна прогноза е посочена сумата от 30,384 млрд. лв.

Наред с това очакванията на финансовите експерти са и за по-ниски приходи – основно от ДДС и акцизи. В резултат на комбинацията от по-ниски от заложените постъпления и орязване на разходите дефицитът в хазната скача от планираните 1,3% от БВП до 1,4 на сто. Като номинална стойност обаче той запазва размера си от 1,1 млрд. лв. Според средносрочната прогноза бюджетът ще остане на минус до 2016 г., като постепенно ще намалява дефицита от 1,3% през 2014 г., през 1 на сто през 2015 г. до 0,8 на сто за 2016 г.

В документа на финансовото министерство се отбелязва, че докато през 2010 и 2011 г. двигателят на икономическия растеж у нас е бил износът, то за 2012 г. това беше вътрешното търсене. През миналата година реалното увеличение на разходите на домакинствата беше 2,5%. Освен това за първи път от 2008 г. насам беше регистрирано положително изменение при разходите за основен капитал (инвестициите) – с 0,8%, се отбелязва тригодишната прогноза за бюджета. Според експертите на финансовото министерство

сценарият за икономическото развитие на България

през 2013 г. се базира на забавянето на растежа на вътрешното търсене. Както и на очакване за нарастване на износа в резултат на възстановяване на европейските икономики. Забавянето на потреблението на домакинствата ще е резултат от влошените очаквания за развитието на пазара на труда.

Според прогнозата на Европейската комисия европейската икономика ще започне да се възстановява през втората половина на 2013 г. Затова се очаква българският износ да започне да нараства едва в края на годината и да отбележи годишен растеж от 2%.

Ситуацията обаче се подобрява догодина. За периода 2014-2016 г. се очаква ускоряване на растежа на БВП, като основните фактори за това ще са вътрешното търсене и износът. В края на прогнозния тригодишен период се очаква

българската икономика да нарасне с 3,4 на сто

до брутен продукт от 92,5 млрд. лв. Общото ниво на приходите за същия период се предвижда да бъде в рамките на 35-36% от БВП при запазване на данъчноосигурителната политика. Разходите няма да надвишават 38 на сто от БВП, така че да не се нарушава заложеният таван на дефицита от 2 на сто.

Инфлацията ще расте, показват още прогнозите. За тази година тя ще е почти два пъти по-малка от заложеното в бюджет 2013 г. и ще е от 1,8 на сто, смятат към днешна дата от финансовото ведомство. След това ще се повиши през периода 2014-2016 г., като очакваните стойности са 2,6-2,7 на сто.

Ревизия са претърпели и очакванията за преките чужди инвестиции у нас. Според средносрочната прогноза до 2016 г. те ще са 1,576 млрд. евро, което е със 127 млн. евро по-малко от разчетеното в бюджета. Те са пряко свързани с кризата в ЕС.