Клъстърът като форма за обединяване на силите на морския бизнес (популярна практика в развитите западни страни) добива особена актуалност сега в условията на криза. За неговото развитие като начин да се подкрепя един от най-засегнатите от продължителната рецесия отрасли у нас разговаряме с Илзе Атанасова, председател на Морски клъстър България. Сдружението е създадено през 2007 г. от малки и средни предприятия от областите на корабното проектиране, корабостроене и кораборемонт, корабно оборудване, спедиторска и агентийска дейност, снабдяване, браншови организации и др.

- Понятието клъстър все още е недостатъчно популярно, какъв е неговият смисъл?

- Клъстърът (от английски cluster - грозд, чепка) е форма на сдружаване на фирми, физически лица и др., свързани в определена област с идеята да търсят форми и начини, да се разкриват нови пазарни ниши, за да постигат по-висока добавена стойност, тоест да разширяват ефективно бизнеса си. Морски клъстър България (МКБ) бе създаден точно с тази цел от 7 фирми и сдружения през 2007 г.

- Има ли вече резултати?

- Първите ни стъпки бяха през 2008 - 2009 г. и смятам, че успяхме да оправдаем очакванията. Когато разработвахме стратегията си, мислихме в какви форми да се обединим, за което много ни помогна моделът на европейските морски клъстъри. Обединението го направихме не на регионален, а на национален принцип, за да бъдат обхванати фирмите от цялата ни морска индустрия. Трудно беше да намерим общото на интересите между фирмите от корабостроенето, кораборемонта, корабното агентиране, шипинга и останалите сектори на морската индустрия, въпреки че имат много допирни точки. Ние сме малка страна и морската индустрия не е толкова голяма, за да се разделя по региони Варна, Бургас, Русе. Принципът на европейските морски клъстъри е в тях да влизат на национално ниво фирми от различните браншове на морската индустрия, браншовите асоциации, банки, има партньорство с държавната администрация, военноморските сили също са вътре. Там има държавна подкрепа на морския бизнес, който е признат като стратегически отрасъл. Говоря за такива развити морски страни като Дания, Холандия, Финландия, Норвегия. В Германия също има клъстър, който стартира с финансовата помощ на държавата. Във Франция той е огромен с оборот от много милиарди евро.

- Значи в тези високо развити морски страни клъстърите са направени благодарение на държавната подкрепа?

- По-правилно е да се каже, че те се развиват благодарение на добрата връзка между бизнеса и държавата. Бизнесът е инициаторът, но получава държавна подкрепа. Ние не говорим за това, знаем, че в нашата държава морският бизнес не е стратегически отрасъл и не му се обръща внимание. Затова ние мислим как сами да си помагаме, какво можем да направим с наши общи усилия. Има такива възможности и се стремим да ги използваме. През 2009 г. станахме член на Европейската мрежа на морските клъстъри (ЕММК). Там ежегодно се срещаме с всички клъстъри. Миналата година с помощта на съфинансиране стартирахме доста дейности, чиято цел беше да подпомагаме нашите членове. Много хубаво начало бе участието ни в трите международни изложения през миналата година, където се представихме с общ щанд - в Хамбург, Пирея, Ню Орлеанс. На общия ни щанд бяха представени всички членове на МКБ, беше обменена ценна информация между членовете на клъстърите, създадоха се доста бизнес контакти. Много други държави участват с национални щандове на тези изложения, но ние досега не бяхме имали. Оказа се сполучлив опит за представяне на дейността на нашите членове. Всички отчетоха, че е много полезно, особено за по-малките фирми, които трудно могат да отделят средства за свои щандове. Обединявайки се, всички показахме, че можем да се представяме заедно, и така участията бяха полезни за всеки. Искаме този общ маркетинг на фирмите от клъстъра да го наложим като една от основните ни дейности, защото е от полза на всички.

Организирахме и Дни на Морския клъстър България, като направихме презентации във Варна и Бургас. Поканихме колеги от датския морски клъстър, от Асоциацията на бизнес клъстърите в България. Все още идеята за клъстъризацията е трудно разбираема у нас, което донякъде е свързано и с особеностите на народопсихологията ни. Затова искахме да покажем какво се случва навън, как тези обединения могат да бъдат полезни за всички от морската индустрия. На презентацията във Варна на датския клъстър се видя с какъв огромен ресурс, членове, подкрепа разполага.

И още една идея, която осъществихме миналата година - разработихме правила за налагане на търговска марка ”Българска морска индустрия”. Тя по-скоро е насочена към фирмите от корабното проектиране, част от които също са членове на клъстъра. Финализиран е процесът на установяване на правилата и стандартите. Идеята е така, както има марка „Български туризъм”, „Произведено в България вино”, да се помъчим да дадем такава и на българската морска индустрия. Предстои патентоването на марката, така че има процедури, които продължават. Влизайки в сила, търговската марка става критерий, че фирмите, които я притежават, отговарят на изискванията на клиента, тоест гарантиран му е очакваният резултат.

- А тази година какво планирате?

- Искаме да организираме международна конференция - по-голяма от предишната, като сме поканили г-жа Мария Даманаки, еврокомисар на Генерална дирекция „Морско дело и рибарство”. Отново ще поканим сродни организации от Турция, Румъния. Идеята е да представят европейската стратегия за развитие на Черно море и региона, да се направят срещи, да се търсят делови контакти. Форумът ще бъде организиран съвместно с Европейската мрежа на морските клъстъри. Мисля, че ще бъде интересно, и очаквам наистина да стане. Имаме неформално съгласие от Брюксел, но все още нямаме планирана дата. Желанието ни е конференцията да се проведе през юни. Тя ще бъде акцентът на годината. Ще участваме и на Европейските морски дни в Малта, които ще се проведат през май. Там е място, където се създават много добри контакти с представители на останалите клъстъри. Тази година Дните на Морски клъстър България освен във Варна и Бургас ще бъдат организирани и в Русе.

В момента разработваме идеята за създаване на "Морски технологичен и иновативен център" съвместно с Технически университет - Варна, който е член на клъстъра. Целта на центъра е да обедини около себе си учени и студенти, които ще работят по иновативни проекти. Тук ще вмъкна, че с усилията на клъстъра и съфинансиране на програма „Фар” в ТУ бе създаден тренажьор - симулатор на транспортно логистична верига в шипинга.

– Откриването на центъра в ТУ има ли връзка с идеята за подготовка на бъдещи млади специалисти за фирмите от клъстра?

- Тук идеята е друга - да се наблегне най-вече на научноразвойната дейност, а не толкова на практическата част за бизнеса. Има талантливи студенти, които, за съжаление, не виждат перспектива и стимул да работят в областта на научноразвойната дейност. От друга страна, разработването на проекти, свързани с нови технологии, е нещо, което бизнесът трудно може да финансира. Още повече, че става дума за отделяне на пари и инвестиране за бъдещи ползи. Не е тайна, че всички фирми в момента се борят за оцеляване и нямат ресурс за научноразвойна дейност. С новия център искаме да дадем възможност на талантливите студенти и докторанти да работят и да се развиват в научноприложната дейност и да създадем привлекателни условия на работа, за да ги задържим в страната.

- Имате ли проучвания за състоянието на морската индустрия?

- Това беше една от задачите ни през миналата година - направихме статистически анализ на морския бизнес, нещо, което отдавна не е правено. Европейската мрежа на морските клъстъри изисква тази информация да се събира и на европейско ниво да бъде обобщена. Направихме проучване за броя на фирмите, оборотите, обемите през последните 4 г. Данните бяха представени през европейската мрежа. Те бяха интересни и предизвикаха доста полемики. Истината е, че резултатите не са добри, тепърва трябва да се правят анализи на причините, какво може да се направи, да се търсят нови възможности.

- Националната статистика не дава конкретни резултати за бранша от години, така че интересно ще бъде да споделите някои от тях...

- За съжаление, при отчитането на статистическите данни в НСИ се получава смесване на отраслите. Морската индустрия не е изведена като отделен отрасъл на икономиката. Фирми от корабостроенето, кораборемонта се водят като транспортан дейност, снабдителски - като търговски, и т.н.

- Красноречив е случаят с корабите под български флаг, които са на изчезване, а само те се отчитат от НСИ при водния транспорт и затова превозените обеми по вода са нереално ниски...

- Така е. Изводът от проучването на фирмите в морския бизнес показва недобра тенденция на развитие. За периода от 2008 - 2009 г. насам има спад с около 30 - 35 % на приходите в бранша. Има намаление и на заетите в морската индустрия. Нашето проучване, което включи само заетите във фирмите, но не и самоосигуряващите се морски лица, показа, че общо около 15 000 души се водят да работят към края на 2011 г. Прави впечатление, че приходите от бранша формират около 4,3% от БВП на страната. В този обем не влизат приходите от морския туризъм, който в другите европейски страни също участва в морските клъстъри. У нас той е размит изобщо в туризма. Търсили сме вариант да привлечем фирми, които извършват туризъм по море с лодки, яхти, но дейността на повечето от тях е смесена, пък и няма такава статистика. Речното корабоплаване също трябва да влиза в клъстъра. Затова планираме да организираме наш форум и в Русе - има дунавска стратегия и там също трябва да се търсят общи варианти, нови възможности за работа.

- Какво показват статистическите данни за тази година?

- Като цяло тенденцията е надолу. Не виждам индикации за съживяване на този етап.

- А клъстърът отчита ли ръст в своята полезност?

- Самите членове трябва да го кажат. Смятам, че полезността му е очевидна. Споменах вече за националния щанд на международните изложения, който даде възможност за създаване на контакти, някои започнаха бизнес. Косвен измерител може да бъде броят на членовете. Започнахме 7 фирми, сега имаме 20 членове. Нарастването не върви с онези темпове, които бихме желали. Една от причините е трудната асимилация на самата организация. Оптимистичното е, че най-новият ни член е Българската асоциация на корабните притежатели. Те решиха да се включат, след като чуха и видяха какво се случва в датския клъстър. Чрез организирането на Дните на Морски клъстър България във Варна, Бургас и Русе искаме да инфомиране обществеността с нашите възможности, резултати, идеи. Колкото повече сме членовете, толкова повече идеи ще идват. Нашата задача е, след като се появи нова идея, да търсим начин да я реализираме.