В предаването „Под лупа” на телевизия „Европа” президентът на Атлантическия клуб Соломон Паси разказа за своето посещение в Северна Корея през 2007г. Той смята, че НАТО и ЕС биха могли да изиграят много важна роля за демократизацията там. Северна Корея най-вероятно не би нападнала Южна Корея или САЩ, тъй като силите им са крайно недостатъчни. Необходимо е мирно обединяване на Корея, категоричен е Паси.

ИНТЕРВЮ НА НИКОЛАЙ ЛЕФЕДЖИЕВ





- Г-н Паси, започваме с тази актуална тема, тъй като в последните дни светът се е вторачил в режима в Пхенян. Оттам започнаха да се чуват много твърди заплахи. Как мислите, че ще се развият събитията?

- Много се надявам да не се развият по черния сценарий. Целта на Северна Корея е не да нападне Южна Корея, а Северна Корея да бъде важна. Нападнат ли веднъж Южна Корея или някоя от съседните държави, например Япония, те ще бъдат много бързо победени. Но целта на Запада не е да победи Северна Корея с милиони човешки жертви, а целта е мирното обединение на Корея. Аз имах възможността за първи път да посетя Северна Корея през 2007г., като председател на Комисията по външна политика. Това беше най-вероятно първото най-високопоставено българско посещение в Северна Корея след посещенията на Тодор Живков.

- Странно е, защото наистина западни дипломати трудно се допускат в Пхенян.

- Интересното е, че България е много добре възприета в Северна Корея и там помнят България с добро. Отношенията ни нямат никаква динамика в момента, но смятам, че ние можем да играем много солидна роля от името на ЕС в Северна Корея. Друг въпрос е, че ЕС е доста плах по темата Северна Корея. ЕС е единствената голяма световна сила, която отсъства категорично от севернокорейския проблем. След това имах още две визити през 2008г. и 2010г. в Южна Корея и още тогава Атлантическият клуб предложи на общественото мнение и у нас, и в Атлантическия алианс, да помислим върху две много сериозни възможности. Едната е НАТО да се ангажира с проблема в Северна Корея и така да интернационализира темата. Интернационализацията е много важна, защото севернокорейците живеят с един десетилетия наред внушаван мит, че те са жертва на конспирация на техните съседи. Смятам, че и НАТО, и ЕС биха могли много добре да играят тази роля и да изиграят възпираща роля върху Северна Корея, особено и ако ЕС се ангажира с нейната демократизация. Атлантическият клуб има конкретен план за това. Той включва разширяване на комуникационната мрежа и внедряването на интернет. Това е нещо, което би могло при определени условия да се договори със Северна Корея. Трябва да се намери балансът между сплашващия характер, сплашването и провокациите, които това сплашване може да предизвика. Смятам, че балансът ще се намери, защото самите севернокорейци си дават сметка, че силите им са крайно недостатъчни.

- Вие мислите ли, че тези обявени претенции в ядрената област са съвсем реални? Имат ли такива оръжия севернокорейците?

- През 2007г. американското правителство ме помоли да предам на Северна Корея едно послание. Тъкмо бяхме освободили българските медицински сестри от Либия и тогава отношенията между Западна Европа и Либия бяха хитът на сезона. Американците ме помолиха да предам на Северна Корея, че ако те се държат така, както се държи полковник Кадафи в Либия, т.е. той даваше някакви сигнали, че ще се вразуми, то тогава и севернокорейците ще получат същите облаги и същото толериране, на каквото се радваше Либия към този момент. Наистина ние предадохме това послание. За разчупване на ледовете аз бях взел и сина си, който тогава беше на 13 години. Исках да му дам един урок по демокрация и да му покажа, че това, на което той се радва в България не е благодат, на която всички деца по целия свят се радват. И неговото присъствие ми помогна да създадем необходимото доверие със Северна Корея. Казахме им, че наистина им предлагаме те много сериозно да обмислят отказа от ядрената програма. Само няколко седмици по-късно, разбира се, не само благодарение на тези български усилия, северните корейци взривиха охлаждащата кула за техния ядрен генератор, което беше много сериозна стъпка напред. Имаше и политическо развитие - те се съгласиха на среща на най-високо равнище между лидерите на Северна и Южна Корея, което към онзи момент беше изключително актуално.

- Нека обърнем внимание на 2-ри април, денят на атлантическата солидарност. Преди девет години България стана член на Северноатлантическата колективна система за сигурност. Какво е мястото на България сега в тази система?

- България участва в НАТО, участва на общо основание. Не е държава, която е критикувана в рамките на НАТО, така както е критикувана в рамките на ЕС. Смятам, че в момента България не използва рационално своя потенциал. България трябва да се специализира в рамките на НАТО. Има няколко области, в които може България да се специализира в НАТО. Това може да бъде авиацията, разузнаването, а може да бъде и една друга област, от която ще има изключителна добавена стойност, това е военната медицина. С голяма радост забелязах, че макар и служебен, военният министър предложи нещо много рационално и перспективно. Това е България да се заяви като потенциален специализант в рамките на НАТО по темата кибер отбрана. Това е отбраната на бъдещето.