Досега учените смятаха, че Вселената се разширява със стабилни темпове след избухването на Големия взрив и разпространението на космическата радиация. Оказва се обаче, че може и да са грешали. Нови данни, предоставени от телескопа „Планк” на Европейската космическа агенция, поставят на изпитание някои от досегашните теории за възникването и развитието на нашата Вселена.

Орбиталният телескоп „Планк”, изстрелян от Европейската космическа агенция през май 2009 г., даде на учените нови данни за структурата на Вселената, които поставят на съмнение някои фундаментални принципи на Теорията за Големия взрив. Благодарение на изготвената карта на космическия микровълнов фон астрономите са добавили още 100 милиона години към възрастта на нашата Вселена, която е на 13,8 милиарда години. Учените посочват, че с помощта на „Планк” е съставен най-точният до момента модел на Вселената. Установено е, че тя не се разширява с толкова бързи темпове, колкото се смяташе по-рано.

"Виждаме странни модели, които не се вписват в инфлационната теория, дори в най-простите нейни измерения. Може да се окаже, че сме се заблуждавали – че разширяването на Вселената или не се случва, или се случва със съвсем бавни темпове. Напълно възможно е да е имало някаква фаза в развитието на Вселената отпреди Големия взрив, за която не сме знаели.", обяснява Джордж Евстатиу – професор по астрофизика от университета Кеймбридж.

В постоянна ротация телескопът „Планк” сканира цялото небе по милиметровите и субмилиметровите дължини на вълните. Телескопите, които работят във видимата част на спектъра, хващат малко повече картина от галактиките около нас, но чрез измерването на дължините на вълните между инфрачервения и радиочестотния спектър, „Планк” може да се върне назад във времето и да покаже фрагменти от историята на Вселената от първата появила се светлина.

От данните става ясно още, че тъмната енергия е 68,3% от състава на Вселената, тъмната материя – 26,8%, а обикновената материя е само 4,9 на сто. С изключителната си точност „Планк” ще революционизира разбиранията ни за раждането и развитието на нашата Вселена. Прецизността може да помогне на учените да преосмислят някои от основните теории за възникването на Вселената.