Спечелвайки четирите си кметски мандата, Кирил Йорданов побеждава на избори десетки опоненти. Единственият кандидат, от когото губи, е Христо Кирчев. Това става на местния вот през 1995 г., когато двамата стигат до балотаж. Кирчев и Йорданов продължават да са единствените кметове, управлявали Варна след 1989 г., които идват на власт след избори. Публичните им отношенията през годините бяха доста обтегнати, което според Кирчев се дължи на това, че Йорданов е „страхливец, който винаги бяга от битки”. Той обаче не смята, че наследникът му на поста е виновен за всичко в града.

В какво всъщност се изразяват тези така митични руски интереси?

Няма никаква митичност. Слепи ли сме в момента да видим, че 300 000 руснаци изкупиха имоти по Черноморието - това не говори ли за нещо. Дайте да видим варненският бизнес в голямата си част с кого е свързан. Защо руските интереси тук се имплантират в изкупуване на имоти, приватизация, да не говорим, че криминалният контингент на Русия, Украйна и Беларус минава от тук. Дълго време нашият ферибот беше средство за транспортиране на крадени вещи от обемен характер като автомобили. В нашата разклатена държава тези 300 000 хиляди руснаци, образно казано 5 000 да са свързани с руските служби – можете ли да си представите каква дестабилизация могат да направят тези хора в деня X, часа Y.

На какво се дължаха тези отношения (става дума за кмета Кирил Йорданов - б.а.)?

Първо, той е страхлив човек за мен – оттам е основното мое неуважение към него. Не че е невъзпитан, некултурен или неинтелигентен. Той е един страхливец, който винаги бяга от битки – това му е манталитет и така живее. Той не обича да поеме реална отговорност за нещата. Обича да излезе и да каже – Аз, Аз, Аз. А как стават нещата, с кого и чрез кого - избягва тези неща. Но той си е избрал този манталитет на поведение, не съм човекът, който да го съди. В края на краищата и той си има поддръжници, не пък всички харесват мен – въпрос на характери. Аз съм твърде директен човек. Не искам да казвам как правителството на Иван Костов ни мачкаше нас, защото трябваше да бъдем подменени. Изкарваха ни лъжци, крадци и какви ли не, за да дойдат „честните” хора и да свършат работата. Иван Костов може да има страхотни мениджърски качества, може да е интелигентен и умен, но той с нищо не представлява антикомунистите и тогавашните десни хора. Аз почнах като върл антикомунист, не че сега не съм, но виждам, че ние сме на много специфично място и с много специфичен народ, имащ много добродетели, но и много недостатъци.