Европейският парламент прие ключова за България поправка по време на гласуването на новата Обща селскостопанска политика на ЕС за периода 2014-2020 година. Според гласуваното предложение на ЕНП, в новата ОСП се позволява на държавите-членки да предоставят обвързано с производството плащане на животновъди, които не притежават по-голямата част от земята, която ползват. Евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Мария Габриел съобщи, че европейските депутати гласуваха и за запазването на възможността страните-членки да предоставят до 15% от националния пакет директни плащания на сектори, които са със икономическа, социална и екологична насоченост. Това означава, че в България вече ще могат да се дават субсидии за тютюнопроизводителите, овощарите, животновъдите и зеленчукопроизводителите. В този пакет попада и субсидирането на маслодайните култури, поясни още Мария Габриел от ГЕРБ.

По отношение директните плащания, Европарламентът прие по-справедливо разпределение между страните-членки, съобщи още Мария Габриел. Националните пакети за директните плащания ще бъдат адаптирани, така че за държавите-членки с настоящо равнище от директни плащания на хектар под 70% от средната стойност за ЕС, увеличаването ще е с 30%. За държави-членки с равнище на директни плащания между 70 и 80% от средната стойност, увеличаването ще е с 25%, а в тези държави-членки, които получават повече от 80% от средното - с 10%. Вследствие на прилагането на новите механизми, през 2014 г. полученото равнище в нито една държава-членка няма да бъде под 55% от средното за ЕС, и под 75% през 2019 г. «Това не е стопроцентово изравняване на субсидиите, но е крачка към по-справедливото разпределение на еропейските средства между страните-членки. Удовлетворена съм, че в следствие на поредицата от кръгли маси, на които се срещнах и разговарях със всички земеделци от цяла България, успях да реша макар и частично този техен проблем и да защитя техните приоритети и интереси пред Европа», заяви още евродепутатът от ГЕРБ Мария Габриел.

Европейски парламент прие и предложението на Комисията по земеделие за по-голяма гъвкавост между стълбовете - 10% от средствата от Втори стълб ще могат да се прехвърлят към Първи и 15% от Първи ще могат да се прехвърлят към Втори.

По време на гласуването в Страсбург евродепутатите приеха и предложената поправка на Мария Габриел, засягаща пчеларския сектор. В следствие на промяната, институциите на ЕС и страните-членки ще разработят и предложат нова, финансирана с европейски средства, схема за подпомагане на пчеларите. Основната промяна в новата схема ще е това, че субсидиите вече ще се плащат не за кошер, а за всяко отделно пчелно семейство. „Убедена съм, че с гласуването на това предложение българските пчелари бяха справедливо защитени. По този начин българският мед вече ще може успешно да се конкурира на европейския пазар, а усилията на българските производители ще бъдат справедливо възнаградени”, коментира Мария Габриел от ГЕРБ.

Европарламентът също така потвърди тавана на директните плащания и те остават 300 хиляди евро. Малките фермери ще бъдат подпомагани по решение на държавите-членки, като единичната сума за подкрепа се увеличава до 1500 евро, което ще позволи включването на повече малки ферми по схемата. Евродепутатите гласуваха и за запазване на правата на засаждане на лозя до 2030 г., което е важен момент за винопроизводството и винопроизводителите в България, съобщи още Мария Габриел.

По въпроса с озеленяването Европарламента гласува приетите в Комисията по земеделие текстове, според които то ще се извършва при по-гъвкави условия. Диверсификацията на културите например ще се извършва при обработваема земя от 10 до 30 хектара с най-малко две различни култури, като нито едната не трябва да покрива повече от 80% от площта. При повече от 30 хектара културите ще са минимум три, като основната не покрива повече от 75%, а двете основни заедно - не повече от 95% от площта. Промяна ще има и при приоритетните екологични площи, които ще важат за стопанства над 10 хектара и ще бъдат 3% от площта до 2016 г., 5% от 2016 г., след което въз основа на анализ на ЕК могат да бъдат увеличени до 7% за 2018 г.

Мария Габриел уточни, че преговорите със страните-членки за окончателното споразумение относно новата Обща селскостопанска политика трябва да започнат в края на месец март. Парламентът и Съветът на ЕС имат равни правомощия за решенията относно ОСП и двете институции ще трябва да постигнат съгласие, за да може законодателната рамка, определяща бъдещето на ОСП, да влезе в сила.