Твърде уместно е да се мисли за президентска или полупрезидентска република. Смятам, че това трябва да се случи. Президентът, който избираме с едно общо гласуване, трябва да има други правомощия. Това обяви в предаването „Под лупа” проф. Михаил Неделчев. Той е на мнение, че България се нуждае от нова конституция и от от преформулиране на правомощията на централните държавни органи.

ИНТЕРВЮ НА ГАНИЕЛА АНГЕЛОВА

-Здравейте. Как ще коментирате възникналата политическа ситуация и какво следва?

- Мисля, че тази ситуация е пределно различна и трябва да ни накара да мислим различно за случващото се в политическото поле. Ако си го представим като едно силово поле, внезапно в него възникна някаква фигура, даже в началото не фигура, а някакъв ексцес, който постепенно има няколко огнища, след това се превръща в мрежа от огнища. Както разбираме сега, макар и по един труден начин, всички отделни протести в различните градове започват да се координират, да търсят някаква форма на общо представителство. Моята голяма надежда за този протест е, че той ще върне политическото говорене у нас, защото последните няколко години то беше изчезнало за сметка на едно твърде псевдопрагматично, твърде технологизиращо политиката и управлението говорене. Липсваха големите идеи в политиката. Липсваше едно на много високо равнище говорене за политиката. Именно такова предизвикателство, каквото са днешните протест, ще застави всички отново да се върнат към същината на политическото и да потърсят и нов политически език. Това, което наблюдаваме, макар да ни се струва агресивно, е търсене на нов език, за да се артикулира политическото. Така като и ние през 89-та -90-та, а и преди това, подготвяхме един елитарен език на базата на политическата философия и културологията (най-вече на френската критическа школа), които адаптирахме за нуждите на политическото. Той, разбира се, беше временен език.

- Какво се случи през това време на прехода – вече 23 години?

- Аз не обичам да говоря за преход 23 години. Всички ще се окажем много глупави, ако правим преход 23 години. Това е много време. То се периодизира. Нищо ли не се случи всъщност между 1989 г. и 2013 г.? Не е вярно, случиха се много неща.

- Кое е важното, което се случи?

- Най-важното, което се случи, това е и смисълът и на кръглата маса. Много хора си я представят като съглашателство. Това не е вярно. На кръглата маса се случи следното – от едната страна бяха будите на комунизма, членовете на политбюро, недосегаемите, а от среща бяхме ние – едни неформали, които им говорихме „гадости” и „гнусотии” ( от тяхна гледна точка ) и те бяха длъжни да ги търпят. Говорихме им предизвикателно в лицето и когато се случваше кръглата маса, отвън ни чакаха наши симпатизанти, които ни приветстваха именно заради това, че им дадохме възможност да се освободят от злата магия на комунизма, от страха. Имаше страх от милиционера. Когато човек видеше милиционер, го заобикаляше, а сега не е така. Полицаят днес се възприема като наш защитник. Това е принципно различно. България е коренно различна страна. Друг въпрос е дали ни харесва, особено качеството на живот и позорното заплащане на труда на повечето от нас. Но трябва да се знае, че сме демократична и свободна страна. Тези протести са израз и на тази свобода.

- Докъде стигнаха днешните протести? Имат ли ясна цел, която следват, не загубиха ли целта си?

- Тези протести промениха акцентите в политическото поле. Както министър-председателят беше свръхакцентирана фигура, след оставката премиерът очевидно няма тази функция. Акцентът се измести от него. Протестите сложиха акцент върху друга политическа фигура – президента. Той стана централната политическа фигура със своето предложение да се направи един временен съвет, който да постави пред бъдещия служебно правителство тези проблеми, които веднага трябва да се решат. Президентът нямаше да застане в центъра, ако неговото предложение не беше прието. Факт е, че то бе възприето от протестиращите, на базата на него те започнаха да търсят друг тип контакти помежду си. Много трудно ще намерят съгласие, но започнаха и този процес беше инициран от президента. По тази причина президентът се превърна в централна фигура. Другата фигура, която стои в публичното внимание и е на вниманието на протестиращите, е омбудсманът. Към него също се отправят предложения. Той също направи совите крачки към протестиращите, като приема техни предложения за разумни и изразява готовност за разговори. Има едно пренареждане в публичното пространство. Тези протести, първо, ще заставят всички партии да преразгледат своите позиции, платформи и програми. Те ще ги пренапишат. Ако не ги пренапишат, тези, които не се съобразят с цялата промяна в конфигурацията на общественото поле, ще загубят. Много се надявам на едно подобно нещо. По принцип протестите се леви действия. Много се надявам,че протестите ще отнемат голяма част и от електората и от обаянието на БСП. Тя е най-застрашената от протеста, защото той работи в тяхното поле. БСП е псевдолява партия, нейната вихрушка няма нищо общо с левия тип поведение. Надявам се, че тези протести ще накарат

голяма част и от младите симпатизанти на БСП да се замислят за тяхната собствена идентичност – дали е най-точната, когато се идентифицират с БСП.

- Говорихме за кръглата маса 90-та година. Сега отново имаше кръгла маса, как ще коментирате исканията, отправени на нея?

- Исканията ескалираха. Протестите започнаха като реакция на отвратителните, високите цени не само на тока, но и на всички монополи. След това се поиска оставка на правителството. Последва искане за свикване на Велико народно събрание. След което се поиска нов модел на управление, на обществено устройство. Някои колеги коментираха, че това е революция. Разбира се, протестите нямат мащабите на една революция. Исканията, които постоянно ескалират и се променят, показва, че има една социална невроза в обществото. Тя е много дълбинна, т.е. всеки един от нас усеща голям недостиг в своето битие. Това означава, че България в момента е страна, която не излъчва енергия. У нас малко се произвежда. Тук бих отправил обвинение и към българските работници. Те не се самоорганизираха, както им беше даден шанс, за да си запазят предприятията. Когато 1992 -1993 година в Полша имаше заплаха корабостроителните заводи да бъдат приватизирани по един доста елементарен начин, за да унищожат едни конкурентно работни заводи, те се самоорганизираха и тръгнаха срещу собственото си правителство и си запазиха работата.

- Имаме ли нужда от нов модел на управление?

- Аз смятам, че е твърде уместно да се мисли за президентска или полупрезидентска република. Смятам, че това трябва да се случи. Президентът, който избираме с едно общо гласуване, трябва да има други правомощия. Искам да припомня, че бях от групата на 39-те, които не подписахме новата конституция. Ние ясно видяхме, че в тази конституция има капани, които минират бъдещето. Тези 23 години трябваше да имаме нова конституция. Има хора, които казват, че конституцията си работи. Която и конституция да беше, щеше да работи. Имаме нужда не само от нова конституция, но и от преформулиране на правомощията на централните държавни органи и на първо място Президентството. Нуждаем се от ясно формулирана външнополитическа стратегия. Едно Велико народно събрание наистина може да направи всичко това. Аз подкрепям неговото свикване. Но това най-вероятно няма да се случи, няма и технологично време, това Народно събрание очевидно няма да гласува за свикване на Велико народно събрание. Мъчно ми е за протестиращите, които хабят толкова много енергия. По-добре да се върнат към първото си искане срещу монополите. То може да се изпълни и от служебно правителство. Трябва да се мисли и за граждански квоти, но те ще са подкрепяни от партиите, а ако са формирани като гражданско движение, то неизбежно ще се превърне в партия.