Варна има потенциал за развитие на културен туризъм, повтарят в един глас спецовете в туристическия бранш. Този вид туризъм е изключително печеливш и привлича по-богати гости, категорични са те. Освен в музеите и в паметниците на културата, които най-често ни се представят като културен туризъм, обаче трябва да се инвестира и в спектакли и атракции. Музеите с потънали в прах витрини не са много интересни, особено за младите туристи. Магнит за тях по-скоро са модерните фестивали, също част от културния туризъм, допълват специалистите.

А какви фестивали предстоят да се случат във Варна през 2013 г.? Бърз поглед в културния календар на града, който има амбицията да стане Европейска столица на културата, показва, че няма нищо ново, освен че от календара отпада провежданият десетилетия наред Майски хоров конкурс, а вместо него ще се състои тридневен рок фест. Събитието е със сравнително скромен бюджет и очакванията към него не са големи, но все пак след дълго отсъствие на варненска сцена ще се появят рок банди.

Колко и кои са фестивалите във Варна, с които ще привличаме туристи? Пълния списък едва ли някой го знае, освен шефките на общинската дирекция и на комисията по култура към местния парламент, а и няма нужда да го знае. Анкета на Дарик показа, че варненци нямат голяма представа какви и колко фестивала се организират в града ни. Някои от запитаните се затрудниха да посочат и едно събитие. Анкетираните се сетиха за фестивалите „Варненско лято, Любовта е лудост, Европейския музикален фестивал, Балетният конкурс, Фестивала на анимационния филм.

Фестивалите тази година са 20-ина, като за тях ще бъдат похарчени около 900 хил. лева от местната хазна. За организирането на международни фестивали ще отидат малко над 800 хил. лева, като половината са заделени за музикалния фестивал „Варненско лято“. Останалите 100 хил. ще бъдат изразходвани за национални конкурси и фестивали, сред които са културните празници „Албена“ във Варна и конкурсът за чешка и словашка музика. С пари на варненските данъкоплатци ще бъдат финансирани също музикалният фест „Откритие“ и поетичният фестивал „Славянска прегръдка“. Оказа се, че нито един от участниците в анкетата на Дарик не беше чувал за последните два фестивала.

За двата фестивала, напълно непознати за доста варненци, ще бъдат отпуснати по 40 000 лева. Възниква въпросът не е ли уместно тези фестивали да се провеждат през година или две, а с 80-те хиляди лева и с парите, заделени за други също толкова непопулярни събития, да се организират грандиозни прояви. Каквато е Spirit of Burgas, например.

„Не знам защо така се опитвате да разбутвате така подредените фестивали, защото, ако малко повече имате информация, какви лица в световните музикални среди изхвръкват от този фестивал на Доно Цветков, няма да ми зададете този въпрос. Ако знаете и колко представители на колко много държави идват за „Славянска прегръдка“ - те са поне на 15-20 страни, също няма да ми зададете този въпрос. Всеки фестивал си има своето място“, коментира пред Дарик Станка Димитрова, шеф на общинската дирекция по култура.

Всеки фестивал може да си има своето място особено когато се дават общински пари. Ако градската управа обаче не дава финансово рамо, фестивалният календар на Варна няма да същият.

В града ни биха могли да се появят фестивали на камбоджанската музика и на африканската поезия и за тях вероятно ще има фенове, но идеята на тези форуми е те да имат широка аудитория. А за Варна – да привличат и повече туристи.

Както се случва с Spirit of Burgas. Само през миналата година музикалният форум събра около 30 000 меломани от различни страни, което струваше на общината около 300 000 лева. Това лято за фестивала се очакват още повече фенове за двойно по-малко общински пари. Предвижда се за Spirit of Burgas да бъдат отпуснати едва 150 хил. лева от местната хазна, защото мениджърите на фестивала успешно привличали външни спонсори и така осигурявали нужните средства.

За сравнение – за музикалния фестивал „Варненско лято“ данъкоплатците в морската столица тази година ще платят 400 хил. лева, колкото и миналото лято. Един от критиците на фестивала с 80-годишна история е общинският съветник Николай Недков, според когото Варна е туристическо блато със соцфестивали.

„Фестивалът „Варненско лято“ по начина, по който се провежда, както преди 30 г., не носи нито нова публика, нито нови туристи, нито повече консумация по ресторантите и заведенията, нито повече нощувки в хотелите. Очевидно политиката на общината трябва да се промени коренно, за да бъде Варна един истински туристически град“, коментира Недков.

За „Варненско лято“ се дава една камара пари, а не се знае колко зрители има. Причината за неизвестния брой фенове е, че входът за спектаклите и концертите е свободен. Според специалисти това е груба грешка в политиката на местната управа, защото безплатният вход, освен че необосновано подценява изкуството, което се представя, е и своеобразна пречка за развитието на фестивалния туризъм заради отсъствие на резервации на места. Не може да се гарантира и сигурност, доколкото покупката на билет е своеобразен договор между зрителя и организатора.

Местната администрацията има намерение да сложи край на тази практика и през лятото да въведе вход, макар и той да е символичен.

„Последните години не е имало билети за посещенията на спектаклите и концертите по време на Варненско лято. Тази година, ако вземе решение Общинският съвет, каквото предложение съществува, може би ще има приходи“, каза Станка Димитрова.

При всички случаи фестивалът „Варненско лято“ няма същата популярност, на каквато се е радвал миналия век. Някои варненци, особено по-младите, не знаеха почти нищо за музикалното събитие.

Според същите тези хора Варна трябва да има свой емблематичен фестивал, какъвто има Бургас. От кметската администрация обаче са категорични, че морската ни столица също си има свои запазени марки сред фестивалите.

„Не мислите ли, че Варненско лято, най-старият музикален фестивал в България, не е запазена марка на Варна. Това е най-запазената марка. Или Международния балетен конкурс – това е лице на културния живот на Варна. „Златният Делфин“ не знам защо го прескачат много хора този фестивал – първия в света и единствен в България фестивал на кукленото изкуство. Това са запазените марки на Варна“, изтъкна Станка Димитрова.