Има две държави в света, които са малки, не поддържат армии, нямат атомни бомби, но имат влияние сравнимо с тези, които имат: Ватиканът и Тибет. Тибет даже вече не е държава, а автономен окръг на Китайската народна република. Въпреки това, когато държавният глава на несъществуващата държава Тибет, Тенцин Гяцо, 14-ият Далай Лама, каже нещо, всички слушат. И не само слушат, но и чуват.

Същото е и с папата. И той няма атомни бомби, но думите му могат да преобърнат света.

И двете държави са теократични монархии, макар Тибет да не попада точно в дефиницията.

Теократична монархия е когато държавният глава и религиозният водач, главата на църквата, са един и същи човек. Така е било например в Черна гора около 300 години, в които архиепископът (владиката) на Цетине е и владетел на държавата. На последния такъв владика Данило Втори Петрович Негош през 1851 година му писнало да лицемери, отказал се от монашеството, оженил се и се провъзгласил за княз. На престола го наследил неговият племенник -  първият и последен черногорски крал Никола – първо като княз, после като крал. Той се пада прадядо на нашия последен цар и после демократично избран министър-председател Симеон Сакскобургготски (по майчина линия).

Ама се отплеснах.

Думата беше за Тибет и Ватикана и за техните водачи. В миналото и Тибет, и Ватиканът са били класически държави, даже големи. Воювали са, печелили са победи и са търпели поражения, докато постепенно са стигнали до прозрението, че истинската власт не е в грубата сила, а в духовното водачество.

Принудени от обстоятелствата и изправени пред могъщи врагове, водачите и на двете държави – далайламите и папите – са осъзнали, че могат да се съхранят – себе си, положението на своите държави и на своите последователи само, ако се откажат да налагат своето със сила.

Вместо това те предлагат личния пример. Силата на морала, на отказа от насилие и от материални блага на всяка цена, на състрадание и съпричастие с целия свят, не само с последователите.

(Между другото, когато Америка залагаше на свободата като идеал и на примера, която даваше на другите държави, авторитетът й по света беше несравнимо по-висок, отколкото е сега, когато се опира на морската пехота и на крилатите ракети).

И римските папи, и далайламите са развили една култура, в която формалната власт вече е загубила своето значение. Доколкото я има, властта се крепи изцяло на това колко хора и колко силно вярват на човека, който се намира на престола.

Така би трябвало да бъде и при демокрацията. Но не е.

В последните дни римската църква даде още един пример за новото качество, в което преминава: Бенедикт ХVІ се оттегли от трона. Сам, доброволно, без да бъде принуждаван. Като римски папа той чудесно знае къде всъщност е властта.

Това засега изглежда трудно постижимо за повечето други властници. Включително и за нашите. А пък за православната ни църква, на която предстои да си избере глава – съвсем.

В православната традиция, от която и ние сме част, клириците и духовните водачи много по-често са били назначавани, отколкото припознавани и винаги са се опирали на силата на държавното оръжие. Руският патриарх например е силен, понеже зад него стои Русия с цялата си мощ. Но ако се тя отвърне...от руския патриарх няма да остане нищо, даже сянка.

В България – също. Българският патриарх през 90-те години смаза опозицията си вътре в църквата не със силата на авторитета, а със силата на българската прокуратура и българската полиция. Напълно в православната традиция е и това, че владиците са били част от Държавна сигурност. Как иначе?

Казват, че малко преди смъртта си патриархът е обмислял да се оттегли. Човек, като стане на 100 години, стига до морални и мисловни прозрения, които са непостижими за останалите. Но не стана. А може би и изобщо не е било възможно, тъй като клановете и лагерите в църквата се чувстваха уютно в безвремието на престарелия патриарх и се готвеха и трупаха оръжия за времето, когато той умре.

Е, това време дойде, оръжията са струпани, армиите се броят. Ще се избира патриарх.

Но защо българите се вълнуват повече от това кой ще е новият папа?