Програмата „Виа Понтика 2” за финансиране на археологическите разкопки по черноморското ни крайбрежие стартира с идеята да стимулира културно-историческия туризъм, който остава неразработена ниша на пазара. На него се падат едва 5% от приходите от туристическия ни бизнес, докато в страни с много по-бедно археологическо наследство този дял надхвърля 20%. Програмата е насочена към консервирането и по-атрактивното представяне на съществуващите археологически обекти по новия туристически маршрут, който обхваща цялото ни черноморско крайбрежие. В него обаче не е предвиден нито лев за подводната археология. Какви са реалните възможности туризмът да печели и от обектите под водата? Отговор на този въпрос търсим в нашия разговор с гл. ас. Преслав Пеев, археолог в секция „Морска геология и археология” към Института по океанология към БАН.

- За подводната археология у нас се заговори едва през последните десетилетия, откога се развива това сравнително ново направление?

- Първо искам да кажа, че не може да се прави разграничение между подводна и сухоземна археология. Дори бащата на подводната археология Джордж Бас е против това. Дали една амфора е намерена на 1000 м дълбочина, или на сушата, тя е една и съща, само методиката на проучването е по-различна. Нормално е това направление на археологията да се развива в морски институт като нашия. В почти всички сродни европейски институти се работи по такива програми. Те са динамични и изискват много средства, тъй като морските проучвания по принцип са скъпи. Секцията „Морска геология и археология” в ИО съществува от 2000 г. и сме първите, които развиват дълбоководното направление в търсенето на потънали кораби и селища на морското дъно. На този етап сме намерили само кораби, претърпели корабокрушение. Първата експедиция беше през 2001 г. съвместно с Института за морски изследвания на САЩ. Тя беше финансирана от Военноморските сили на Щатите, тяхната океанска асоциация и Националното географско дружество National geographic. В нея участваше световноизвестният учен проф. Робърт Балард, направил много подводни открития, сред които и намирането и заснемането на „Титаник” на 4000 м дълбочина през 1985 г. Тогава беше направена сонарна снимка, а през 2002 г. се проведе още една експедиция с негово участие, по време на която бяха намерени 4 корабокрушения, едното на 82 м дълбочина срещу нос Калиакра. Набелязани бяха над 100 кораба на дъното на Черно море. За съжаление, тогава група небезизвестни родни историци, археолози вдигнаха голям шум в медиите, като обвиниха проф. Балард едва ли не в стопански шпионаж, бил дошъл тайно да проучва залежите ни от нефт и т.н. Накрая американският учен си тръгна обиден от България.

- Кои са по-интересните подводни открития?

- Първите потънали кораби бяха регистрирани през 2002 г. Единият представляваше целия товар от амфори, подреден на два реда, идеално запазен, както е потънал корабът. Извадихме една от амфорите, която в момента е изложена в новата експозиция на Военноморския музей. Вътре беше пълна с рибешки кости, при анализа им се оказа, че товарът на кораба е бил обработена риба. Дървената част под товара не се виждаше, възможно е да е останала част от кила, но при всички случаи са запазени поне медните или бронзовите обшивки. Тъй като на дълбочина 82 м има микроорганизми, които разлагат дървесината. Тя се консервира само на дълбочина под 140 - 150 м, където е сероводородната зона. По време на експедицията през 2002 г. аз се спуснах на 171 м, където имаше кораб - намира се на 36 мили източно от Черни нос. Представлява великолепно запазен плавателен съд - виждат се жлебовете, част от въжетата. Взехме част от фалшборда и го изпратихме в лабораторията на океанографския институт в САЩ, където му бе направен радиовъглероден анализ. Оказа се, че корабът е от края на ХVІ в. Дължината му е 13 м, а ширината 3 - 4 м, най-вероятно рибарски кораб. По размери и форма отговаря точно на казашките чайки, които през ХVІ в. и особено през 30-те години на ХVІІ в. са пиратствали по българското крайбрежие, което било най- богатото на Черно море. Казашки чайки са стигали до Цариград.

- През последните години имате ли други интересни открития?

- Открихме един ветроход от ХІХ в. на 100-ина метра дълбочина на паралела Варна - югоизточно от нос Калиакра.Той е великолепно запазен, виждат се рулят, въжетата, дори ключът стои на вратата на рубката. Последно миналата година правихме експедиция, за да извадим някакъв предмет, да го датираме и установим принадлежността му. Запазена е женската носова фигура, което показва, че корабът е западноевропейски, а не османски, на които украсата е само от оловни растителни орнменти. Последният кораб, който открихме миналото лято, е ветроход от ХІХ в., който се намира на 140 м дълбочина. Очевидно е претърпял много сериозна повреда, за да потъне, тъй като концентрацията на предметите от него е на голяма площ.

- Този своеобразен подводен археологически музей остава тера инкогнита за хората, а да не говорим за туристите и гостите на Варна. Така че резонен е въпросът оттук нататък какво ще става с откритите подводни обекти?

- Първо, предстои подробно проучване на откритите обекти, които ще бъдат картирани и по някакъв начин защитени. След регистрацията на всеки потънал кораб държавата трябва да поеме отговорностите по неговата охрана. За съжаление, от нейна страна все още нищо не се прави за защитата на подводните археологически обекти. Те са оставени на буквално разграбване и унищожение. Пресен пример - през 2008 г. се спуснахме за последно на античния кораб с амфорите, през средата беше минал трал и почти всички амфори бяха попилени.

- С последните нормативни промени вече ще се разрешава само бимтралене, и то в строго определени зони. При тяхното определяне вземат ли се предвид археологическите находки?

- Едва ли, тъй като все още не е искана от нас подобна информация. Явно никой не го интересува дали има подводни археологически обекти, въпреки че нарушеното биоразнообразие все пак може да бъде възстановено, но разрешените от траленето паметници на културата - никога. В този ред на мисли ще кажа, че е хубава идеята да се възстановят крайбрежните археологически обекти, но не бива да се забравя, че такива има и под водата. Все още държавата не е отделила нито един лев за подводната археология. Това, което правим, е съпътстваща дейност наред с останалата, която ни се възлага. Например по „Южен поток” покрай геоложкото картиране, пък и с колегите биолози, когато излизаме, гледаме да вършим нещо и около морската археология. Изобщо няма финансиране за подводна археология.

- Спускането до подводни обекти е примамлива атракция за много туристи, не случайно с тази цел беше потопен цял самолет недалеч от варненския брег. Защо не се помисли подобна атракция да станат и обектите на подводната археология, което ще носи сериозни приходи от туристи?

- Тази връзка между туризма и подводните археологически обекти може да се осъществи единствено ако има проект, като във финансирането вземе участие и държавата. Ако подготвим такъв проект и го предложим на фонд „Научни изследвания” с негативния му имидж, предварително знаем каква ще е съдбата му.

- Кандидатствали ли сте с такива проекти?

- Непрекъснато и няма никакъв отговор. Дори онзи ден получихме отново отрицателен отговор по българо-френски проект за възстановяване на връзката, ландшафта на археологическата среда между нашето северно и румънското крайбрежие. Преди няколко хиляди години в този район е имало праисторически (наколни) селища. Проектът е много добър, сега търсим друго финансиране.

- Институтът има миниподводница, която преди да бъде купена, е служела за разходка до подобни обекти в други части на света. Не може ли с нея да се опитате да провокирате интереса на държавата и на бизнеса към подводната археология?

- Нашата подводница вече е на повече от 30 г. и ресурсът й изтича, пък и може да вземе само един турист. По света има подобни подводни лодки, на които се качват по 12 души, и са комфортни, за да накарат богатите туристи да се бръкнат за повече пари, тъй като става дума за скъпа атракция. Сами разбирате, че това не е по силите на един научен институт. Подобна идея може да се осъществи само от крупния бизнес интерес, какъвто явно още няма по черноморските ни курорти.

- Тогава възможно ли е потънал кораб да се извади и да стане музейна атракция на сушата?

- Възможно е, само че няма световна практика да се вадят обекти от голяма дълбочина. Все още липсва подходяща методика. Колеги от Норвегия се опитаха преди 10 г. да извадят ветроход от ХІХ в. И това е единственият случай. Възможно е да става от малка дълбочина, но няма да е консервиран във водата и ще струва много пари. Това, което се прави, е възстановка на стари потънали кораби. И тук могат да се привлекат инвеститори от туризма, защото ползата ще е обща. За съжаление, няма бърза възвръщаемост, а туристическият бранш точно това иска. Все пак вярвам, че ще дойде времето и на такива инвестиции, защото така или иначе, след като всички резерви за привличане на повече летовници бъдат изчерпани, ще трябва да се обърне сериозно внимание и на културния и историческия туризъм. Той все още е неразработена златна мина за бизнеса.