Представители на предишния кабинет са упражнявали натиск върху работата на прокуратурата по дела за далавери в енергетиката, свързани с огромни суми. Това стана ясно от изявление на шефа на парламентарната комисия „Антикорупция” Яне Янев, който даде пример с червения ексминистър Румен Овчаров.

Янев обеща в ефира на bTV да покаже идната седмица суперскандални разсекретени документи, доказващи твърденията му. По думите му само за няколко дни в качеството си на заместничка на Р. Овч. Корнелия Нинова е провела 111 телефонни обаждания със следователката Татяна Шарланджиева. Същата работеше по делото за далаверите в „Топлофикация-София” и разследваше сделки със съсобственика на консултантската фирма „Фронтиер” Красимир Георгиев. Янев зачете доклади на прокурори до бившия обвинител №1 Борис Велчев, в които тогавашният шеф на следствието Ангел Александров например пишел, че е подложен на грубо отношение и въпроси от страна на Овчаров. Единият от тях гласял:

Защо твоите служители все още разследват

моя приятел Красимир Георгиев?”.

Както е известно, прокуратурата в крайна сметка не повдигна обвинения срещу замесените в аферата, но скандалът коства постовете на Овчаров и Нинова, а ВСС уволни Шарланджиева. Оттеглилият се сам от поста си Александров обвини тогава следователката, че с посредничеството на Нинова е опитала да осуети разследване срещу шефа на „Фронтиер”.

Още миналата година Янев обясни, че освен делото за натиск от висшите етажи на властта, трябва да се разсекрети и друго производство, което било прекратено на 6 януари 2010 г. То

касаело строежа на АЕЦ „Белене”

и газовите договори и било образувано по засечени разговори между Георгиев, Овчаров, Нинова, шефа на „Росатом” Сергей Кириенко и тогавашния енергиен министър на Русия Сергей Шматко.

Лидерът на РЗС даде пример с още едно дело, при което следствието „също било смачкано”. Според разсекретените документи по него излишни посредници са прибирали колосални печалби от разпределението на електроенергията. Така например умишлено сключен с швейцарска компания договор за 316,7 млн. лв. ощетил държавата с над 90 млн.