За пореден път се обръщаме към изпълнителната и законодателната власт на Република България с молба да стартира изработването и приемането на закон за спешна медицинска помощ. Това се казва в отворено писмо до президента, председателя на парламента, премиера и министъра на здравеопазването на Националната асоциация на работещите в спешната медицинска помощ (НАРСМП).

28-те ЦСМП в страната заедно с останалите служби за спешно реагиране са важна и неотменна част от системата за национална сигурност. За всички останали има приет закон, регламентиращ дейността, статута, квалификацията и защитата им, а при нас нещата се решават с промени на отделни нормативни документи и предприемане на единични мерки, съобщи председателят на НАРСМП д-р Десислава Кателиева. През последната година изпълнителната и законодателната власт у нас предприе редица стъпки за решаване на кадровия дефицит, подобряване качеството на оказваната медицинска помощ и овладяване на агресията спрямо екипите на „Спешна помощ”. Но, за съжаление, проблемите продължават.

Липсата на правила, регламентиращи дейността ни, превърна спешната помощ в медицинска въобще. Броят на екипите, работещи в ЦСМП, е предвиден за оказване на спешна помощ, а в действителност освен спешни се изпълняват и неспешни, понякога фалшиви, дори безмислени повиквания и прегледи. Огромният им брой е резултат от липсата на правила за приемане и квалифициране на спешни повиквания, недостатъчно развита неотложна помощ и наличие на много неосигурени пациенти. Проблемът не е в непрекъснато растящото ни натоварване, а в това, че екипите не успяват да покрият истински спешните пациенти, като това застрашава живота им, обясни д-р Кателиева.

Измененията на наредбата за придобиване на специалност в системата на здравеопазването се оказа едно добро пожелание, което при изпълнението си не постигна желания ефект. Медицинските университети, прилагайки този документ, ни отказват зачисляване за специализация по чл. 20 а преди приключване на конкурсите, поради което ограничават правото ни на избор и ни принуждават да се зачисляваме за остатъчни бройки в предимно платени и непривлекателни специалности. По тази причина, а също и заради недостатъчното заплащане и нарастващата агресия спрямо нас, отново има отлив на млади лекари и кадровият дефицит сред лекарския състав е факт.

Проблемите в здравеопазването, натрупани през 23-годишната здравна реформа, ескалират недоволството на пациенти и техни близки и все по-често сме нападани, преди още да сме прегледали пациента, все по-често работим под натиск. В края на м.г. парламентът прие на първо четене промяна в Наказателния кодекс, инкриминираща посегателствата над медици. В очакване на окончателното приемане за един месец бяха извършени нови сериозни посегателства над наши екипи. Най-фрапантните от тях са заплаха с оръжие на екип от ЦСМП – Варна, на 2 януари 2013 г., нападение на екип в ФСМП – Дупница, на 21 януари т.г. и нападение над екип в ЦСМП – Сливен, на 22 януари 2013 г.

Заради големите рискове и стрес в работата работещите във всички служби за спешно реагиране, с изключение на спешната медицинска помощ, се пенсионират при условията на първа категория труд. Естеството на работа в спешната помощ и стресът в нея не позволяват практикуването й до пенсиониране при трета категория труд. Работещите в другите служби за спешно реагиране след участие в стресови акции получават психологическа помощ, а ние сме пренебрегнати в това отношение. Повиквания, свързани с масов брой пострадали и насилствена смърт на пациенти, са източник на стрес, който без психологична помощ води до синдрома на прегаряне и отключване на заболявания за много от нас.

За правилното функциониране на Националната система за спешна медицинска помощ е наложително да се създаде и приеме закон за спешната помощ, регламентиращ дейността, статута ни, защитата ни и квалификацията ни, завършва отвореното писмо.