Ако парламентарните избори бяха днес близо 63% от имащите право да гласуват ще упражнят своя вот. Това сочи социологическото проучване на Института за модерна политика, проведено от 13 до 21 януари.

Припомняме, на изборите през 2009 година изборната активност, която бе обявена за особено голяма бе малко над 60%.

Около 60% от всички гласуващи ще изберат за кого да дадат своя вот на базата на конкретна кауза на дадената партия, а 33% ще гласуват за политическа формация заради конкретна политическа фигура.

Според проучването на Института в 42-то Народно събрание ще влязат досегашните водещи формации, както и „България на гражданите" на Меглена Кунева, а „Атака", „РЗС - Марешки" ще участват в Народното събрание с проценти малко над необходимия праг.

За момента ГЕРБ води с 24,8%, а червените са с 19,3%, като се наблюдава лек спад от близо 3% за управляващите.

Според прогнозите СДС и тъмносините (ДСБ + Единство) остават извън новото Народно събрание, съответно с 1,7% и 1,5%.

Привържениците на ГЕРБ и на БСП са били запитани в рамките на проучването, ако лидерът на подкрепяната от тях партия създаде нова политическа формация, дали ще гласуват за нея или за първоначалната политическа сила.

65% от електората на ГЕРБ ще гласуват за „новата" партия на Бойко Борисов, а 85% от избирателите на червените ще останат лоялни на БСП, а не на Сергей Станишев.

В индивидуалните рейтинги на политиците президентът Росен Плевнелиев все още води с 47,6% одобрение на гражданите за месец декември миналата година, следван от Борисов и Станишев, съответно с 38,8% и 23,7%.

Бившият лидер на ДПС Ахмед Доган е първенец по негативен вот на гражданите със 74,1% отрицателна нагласа. След него в челната тройка се нареждат Иван Костов и Волен Сидеров с 67% и 60% неодобрение. Лидерът на „България на гражданите" Меглена Кунева е с 34% неутрално отношение от страна на избирателите.

Рейтингът на водещите политически партии у нас остава почти непроменен. ГЕРБ води с 43,5% одобрение, БСП е с 27,7%, а „България на гражданите" - със 17%, като социолозите подчертават, че партията на Кунева не участва в управлението и положителната нагласа за нея не е генерирана от реална успешна политика.

По повод първия в новата ни история национален референдум специалистите от Института за модерна политика са направили проучване по три теми, които също да бъдат предложени за референдум.

Първата от тях е дали гражданите да имат право да отзовават депутати, кметове и общински съветници, ако са уличени в корупция, конфликт на интереси или са напуснали партията, от която са били избрани.

Седем от всеки десет запитани са пожелали да имат това право и то да им бъде дадено чрез референдум. Според социолога Илия Джамбазов това се дължи на голямата неравнопоставеност между избирателите и техните представители във властта.

На въпроса дали да се организира референдум за правото на гражданите директно да подават жалби до Конституционния съд, ако смятат, че конституционните им права са нарушени 54% са гласували „за", 24% - „против", а останалите са били неутрални.

40% от участващите в запитването са поискали да се намали броят на нужните подписи за организиране на референдум от 500 000 на 250 000. 31% са преценили, че това не е необходимо, а 29% са отговорили, че не могат да преценят.

Според социолозите тази несигурност в мнението се дължи на това, че няма еднакво изработено отношение към пряката демокрация, тъй като гражданите не са свикнали да бъдат част от вземането на решения за управлението на държавата.