Депутатите приеха на първо четене проектозакона за управление на системата на защита на националната сигурност, предложен от Министерски съвет. Ресорният министър Цветан Цветанов лично обясни ползите от такъв закон. А те са три – създава се национален съвет по национална сигурност към министър-председателя, който ще се произнася по въпросите от национално значение. Дейността на службите ще подлежи на парламентарен контрол. И на трето място ще бъдат осветлени сътрудниците на бившите тоталитарни служби.

С поправка в закона за досиетата се даде възможност да бъдат оповестявани и сега действащи офицери - нещо  което до момента не бе възможно. Все пак се оставя възможността по преценка на комисията да не бъдат разгласявани публично досиетата на началниците на военното разузнаване.

След няколкочасови разгорещени дебати Народното събрание успя да приеме на първо четене проектозакона за управление на системата за национална сигурност. За него гласуваха 104 депутати, 10 бяха против, а 14 се въздържаха. Със закона се засилва ролята на Съвета за сигурност към премиера. В него е залегнала и една новост, а именно - парламентарен контрол на службите и осветляване на сътрудниците на бившата държавна сигурност.

Поправка в закона за досиетата пък даде възможност да бъдат оповестявани и сега действащи офицери.

"Искам да Ви върна към параграф 12, който бе отменен на 1.01 2013 година и беше императивен. Задължително забраняваше на комисията да обявява съответните секции нагоре на военното разузнаване и се злоупотребяваше с това, докато този текст, член 32 позволява комисията да направи преценка, но това означава всички документи  за принадлежност да са в комисията и пред очите й. Това е политическо решение, взето от парламентарно представените партии, това е практика и от Германия", каза министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов.  



Според БСП обаче не били ясни дефинициите в законопроекта, като национална сигурност, криза, риск, заплаха, посегателство, ситуационен център. А от ДПС  изразиха притеснение, че заложеният парламентарен и граждански контрол не бил сериозно застъпен в закона и поискаха едно звено да контролира дейността на службите за сигурност.

"Мечтата на службите през всичките ки десетилетия е била да няма контрол от едно място. Винаги този  контрол е разпратен на няколко места. Идеята е много проста - да няма общ поглед, защото като е на едно място, има и общ поглед върху всички", поясни Христо Бисеров от ДПС.

Управляващите предложиха да бъде сформирана работна група от всички парламентарно представени политически сили, в която да участват и представители на неправителствения сектор, за да подобрят закона преди окончателното му гласуване.

"Крайно време беше 23 години след началото на демократичните промени т.н. тайни служби да им се открехне вратата и да стане ясно на хората с какво се занимават. За да няма спекулации, за да няма обвинения, че се занимават с неща, които не са им присъщи", каза депутатът от ГЕРБ Красимир Ципов.  

Парламентът прие на първо четене и законопроекта за военното разузнаване. По време на дебата се чуха мнения за обединение на военното и цивилното разузнаване. Министърът на отбраната обаче възрази.

"Винаги съм се противопоставял открито на каквото и да е обединение, защото обединение е в името на какво? Ние само ще разрушим една 105 години създавана и работеща система и ще направим едно административно сливане между две служби, в резултат на което ще получим една кръгла нула", каза Аню Ангелов.   

Законът за разузнаването и този за националната служба за охрана ще бъдат дебатирани в петък.