Виа Понтика" от нос Калиакра до Синеморец. Туристическият маршрут по стъпките на императори и светци, белязан с крепости, храмове и скрити съкровища, ще продължи и на север. След като с помощта на в. "Стандарт" бяха определени 10-те обекта на юг от Бургас, които получиха финансиране за разкопки, реставрация и консервация, днес ще бъдат предложени новите точки за "Виа Понтика 2". На дискусия, организирана от "Стандарт" във Варна, кметове, експерти и археолози ще изложат своите аргументи пред финансовия министър Симеон Дянков кои обекти да се развиват приоритетно от държавата. Ето и предложенията.

1. Столицата на деспот Добротица

Едва ли има някой, който да не е чувал за красотата на нос Калиакра. Двукилометровата суша, врязана в морето, образува прекрасен залив, в който играят делфини. Мястото е обявено за природен и археологически резерват през 1960 г. Върху площ от 687,5 дка има диви степи и впечатляващи крайбрежни скали, високи до 70 м. Растителният свят наброява повече от 400 вида, от които 47 - редки.

Носът е с изключително богата история. През IV в. пр. Хр. на това място е селището Тиризис, наречено на местното тракийско племе тиризи. През римската епоха крепостта се разраства - строят се водопровод, църкви, баня, крепостни стени, повечето съхранени до днес. През късната античност селището се нарича Акре Кастелиум и е сред 15-те града на провинция Скития, обхващаща земите на днешна Добруджа. В този период крепостта е важен пункт от Виа Понтика. С името Калиакра селището се споменава за първи път в края на XIII в. Най-големият разцвет за Калиакра е през втората половина на XIV в., когато е столица на Добруджанското деспотство. От писмените сведения става ясно, че това е мощен средновековен град, в който владетелят сече собствени монети и превръща крепостта в църковно средище с право на монашеска ставропигия. Доказателства за това събират от 9 години доц. Бони Петрунова и екипът й. Залезът на крепостта настъпва със завладяването й от османските нашественици. Последните известия за Калиакра са свързани с морска битка в залива на носа между контраадмирал Ушаков и турския флот през 1791 г., в която руската армада надделява. В чест на тази битка в подножието на носа се издига паметник на адмирала.

Освен красива природата и древна история за магията на мястото допринасят и множество легенди. Една от най-известните е за 40-те девойки, които сплели косите си и скочили в морската стихия, за са не бъдат потурчени. Първата от тях се казвала Калиакра. Друга легенда пък разказва, че св. Никола бил подгонен от турците и тръгнал да бяга към морето. Земята започнала да се разширява под нозете му и така се образувал носът. Той свършва там, където турците са застигнали светеца и са го посекли. В пещерите на края на носа е гробът на свети Никола, гласи още митът. На това място днес е параклисът на светеца.

2. Яйлата още крие тайните си

Едно от местата по Северното Черноморие, съчетало очарованието на все още неразкрити напълно археологически тайни и девствена природа, е Яйлата край Камен бряг. То е обявено за национален природно-археологически резерват. Яйлата представлява приморска тераса с площ 300 дка, отделена от морето с 50-60-метрови скали. Тук е съхранена характерната степна растителност. Мястото е на пътя на птиците, познат като Виа Понтика. Тук се срещат 178 вида гнездящи прелетни пернати. През пролетта мястото се обагря в алено от див божур. Местността е притегателна за посетителите и с богатата си история. Тук се намира пещерен град от 101 "жилища", които са били обитавани още през V хилядолетие пр. Хр. Използвани са не само като домове, но и като гробници или църкви. В скалния масив има издълбани три некропола, които представляват двукамерни фамилни гробници. Историците ги датират от III-V в. В т.нар. Голяма Яйла се намира малка ранновизантийска крепост, изградена в края на V в. От нея частично са запазени четири кули и една кула порта. От античността са съхранени още светилище, жертвени камъни, винарни. През Средновековието пещерите са използвани като манастирски комплекс. По стените на някои от тях личат прабългарски знаци - руни, кръстове и каменни икони. В момента община Каварна продължава дейностите по проект "Яйлата - античната врата на Добруджа", който е на стойност над 2 млн. по ОПРР. Със средствата се прави ремонт и укрепване на скалната църква "Св. св. Константин и Елена", затворена за посетители след земетресението през 2005 г. Планирано е и възстановяване на крепостната стена.

3. Най-голямата римска баня е във Варна

В центъра на Варна, близо до пристанището е открита най-голямата римска баня на Балканите. Тя е сред най-ценните запазени архитектурни паметници от античния период в България. Всяко лято я посещават над 15 000 туристи от цял свят. Термите са изградени към края на II век. Проучванията сочат, че височината на сводестите конструкции е била над 20 м, а общата площ около 7000 кв. м. Баните са функционирали до края на III век. Те са имали важна социална роля в древния Одесос, който от 15 г. пр. Хр. е част от Римската империя. Като главно пристанище на Мизия градът е бил силно повлиян от римската култура.

Отоплителната система на баните е уникална заради двойния под и специалните кухини. Те отвеждали топлия въздух до върха на зданието, построено в близост до топли минерални извори, които се използват и до днес. Посетителите са влизали в просторни зали, създаващи естествена бариера пред студения въздух. Балестрата била центърът, в който мъжете на Одесос са се събирали, за да обсъждат обществени въпроси.

Сега руините са сравнително добре проучени, въпреки че между двете оградени територии има къщи и църкви, под които е сигурно, че се крият много антични сгради и артефакти. Термите са привличали интереса на историци и археолози доста преди да стартират археологическите разкопки. Най-съществена заслуга за предизвикването на научния интерес имат братята Шкорпил. Последните разкопки са били до 90-те години под ръководството на д-р Петко Георгиев. Неговият син Жоро Георгиев е уредник на уникалния музей на открито. Намерените статуи, накити, златни пръстени са експонирани в Регионалния исторически музей.

При разкопките е намерен постамент на статуята на Клавдий Аквила, както и на римските богове Херакъл, Виктория и Меркурий. Вероятно те са украсявали залите. От намерените надписи става ясно, че божествата покровители на здравето Асклепий и Хигия са имали светилище в северозападната част на термите. Археолозите са се натъкнали и на фрагменти от мраморни прозоречни рамки, оформени като кривака на Херакъл, който е бил почитан и като бог покровител на изворите.

В ХIХ в. подземията на термите са ползвани като затвор, наречен от турците Ичкале. През 1892 г. стамболовистите затварят и изтезават тук Петко войвода.

4. НСО пази "Кастрици"

Крепостта "Кастрици" е част от "Приказката Евксиноград". Тя е разположена на морския бряг на 8 км от Варна, на малък нос в северния край на Варненския залив в правителствената резиденция. Финансист номер 1 на страната Симеон Дянков отпусна средства за разкопки. Вицепремиерът е осъмвал всяка сутрин в 7 часа сред ценните находки, когато е бил на почивка със семейството си в правителствената резиденция, научи "Стандарт".

"Кастрици" е един от малкото запазени средновековни градове в България с автентични калдъръмени улици и съхранени стени на древни къщи с покриви от дърво. Това сигурно е единственият археологически обект, където не е стъпвал иманярски крак и не се краде, защото е на територията на базата на Министерски съвет и се пази от НСО. Откритите само за едно лято 188 броя монети са сред най-големите находки от средновековна България през ХIII-ХIV век. Бяха изровени два златни пръстена, златни монети, 47 перпера на Йоан III Дука Ватаци от 2,6 до 4,1 грама и карати от 14,5 до 18.

Пристанището на "Кастрици" е отбелязвано в редица европейски карти до XVIII век, както и в Закона на пристанищата на султан Сюлейман Великолепни.

Досега археолозите са изровили 60 къщи с двуметрови стени, улици с площади, занаятчийски работилници, малка църква с некропол. Навремето всеки дом е бил и с търговски склад за стоки, пренасяни по море. В една от къщите е намерен и търговският печат на стопанина й - арменеца Баксан. От 2006 г. досега е проучена 1/3 от крепостта. Надеждата на археолозите е още това лято да изровят най-после голямата средновековна църква на града.

На шанс да бъдат включени във "Виа Понтика 2" ще се надяват и още две находки на територията на Варна. Първа писта на археологическите разкопки и това лято ще бъде пак една от най-интересните раннохристиянски църкви в България, открита в местността Джанавара край града. Църквата е проучвана още от братята Шкорпил. В нея са открити мощите на неизвестен светец, увити в сърмена тъкан. А пред олтара беше изкопан уникален комплект мощехранителници - три на брой, поставени една в друга - мраморна, сребърна и златна, украсена със скъпоценни камъни.

Продължават да се търсят доказателства, че манастирът в "Теке Караач" е изграден от цар Борис Покръстител в края на IX и началото на X век, където беше открит оловният печат с лика му. А защо да не се намерят и още потвърждения, че князът на българите е бил погребан там.

5. В Бяла ходят като на Божи гроб

В Бяла туристите вече ходят на поклонение като на Божи гроб. Преди 2 години археолозите с ръководител доц. Валери Йотов откриха в разкопките на нос Св. Атанас златен пръстен. В горната си част той представлява модел на ротондата "Анастасис" (от гръцки - Възкръснал), която е над гроба Господен в Йерусалим.

Обектът "Антично селище и късноантична крепост на нос Св. Атанас" е уникален с някои от паметниците си. Там са разкрити раннохристиянски църковен комплекс с базилика, две кръщелни, аязмо, пещ за производство на керамика, винарна и тракийски култов център от IV-V в пр. Хр. Разкопките се правят от 4 г. само с общински пари, като още през първата година бяха открити мраморна олтарна маса, произведена в императорската работилница на остров Парос, както и фрагменти от стенопис, които са украсявали кръщелната. Върху него навярно е бил образът на младия Христос, цветни мотиви, надпис "Мария" и др. Въз основа на най-късните монетни находки разрушаването на крепостта трябва да се свърже с аваро-славянското нашествие през 614 г.- по времето на император Ираклий (610-641).

Археологическото проучване на по-ранните пластове на нос Св. Атанас разкри и следи от древно селище, култов център храм, ритуални огнища и ями. Най-ранните находки са от средата на VI в. пр. Хр., макар и отделни предмети да се отнасят още към времето на каменно-медната и бронзовата епохи.

Още през 1892 г. Хермин и Карел Шкорпил споменават за малка късноантична крепост на нос Св. Атанас до днешния град Бяла. Според древногръцкия географ и историк Страбон тук някъде - между Одесос (Варна) и Навлохос (Обзор), се е намирал един от многото градове с името Лариса.

Община Бяла спечели проект по оперативна програма "Регионално развитие" в размер на 5,4 млн. лева за консервация, реставрация, експониране и популяризиране на античното селище, което се намира на 3 км южно от Бяла.