Българите отказват да планират деца заради несигурността в живота им. Това е един от основните изводи в изследването на Българската академия на науките (БАН) за намаляване на раждаемостта.

Само преди три дни новината, че през 2012 г. са се родили най-малко деца от 1945 г. насам, взриви общественото пространство. Броят на бебета се оказа 62 000.

Икономическата криза е важен фактор за намаляване на раждаемостта, но очевидно не е определящ, смятат специалистите. Те се позовават на факта, че през най-тежката година през последните десетилетия - 1997 г., броят на бебета е бил 64 000.

Сред основните фактори за срива е намаленият брой на жените, които са във фертилна възраст, както и по-добрите възможности за работа и кариера.

Тепърва от сухата статистика ще трябва да се правят проекти за политики за преодоляване на проблемите със застаряване на населението ни, казват учените от БАН. Според специалистите фактът, че имаме толкова малко родени деца през миналата година не води автоматично до извода, че след 2060 г. населението на България ще е пред изчезване.

Според предварителни прогнозни анализи има т.нар. песимистичен вариант, според който по това време в страната ни ще живеят по-малко от 5 млн. българи.

Има различни механизми - основно икономически, които могат да обърнат постепенно демографската карта на държавата ни в положителна посока, коментират специалистите. Те обаче не се наеха да коментират кои са най-бързите механизми за създаването на т.нар. предвидимост на живота на всеки човек, която всъщност е и в основата на отказа на семействата да имат повече деца или води до забавяне на решението изобщо да имат дете.

Според изследване на Националния статистически институт от 2011 г. броят на българите намалява със 112 души на ден. Децата до 15-годишна възраст наброяват 13,4% от общото население, или с 1,6% по-малко от 2001 г. Най-много деца има в Сливен - 17,4%, а най-малко - в Перник (11,5 на сто). Пенсионерите обаче стават все повече - 18,8%. Най-много възрастни хора над 65 години има във Видин - 25,9%, а най-малко - в София -15,9%. Нивата на смъртността също остават високи - броят на починалите през 2011 г. е 108 258 души, а коефициентът на общата смъртност - 22,7 промила. Най-висока смъртност има в областите с най-застаряващо население - Видин, Монтана, Перник и Кюстендил. Средната продължителност на живота на българина, според социологическите данни, се изчислява на 73,8 г.