Проучването показва, че в България, подобно на Унгария, Румъния и Словения, разходите за работодателя при уволнение - като обезщетение, представляващо определен брой месечни заплати - са много по-ниски от тези в Западна Европа.

Стамен Янев, старши мениджър Правни услуги в Делойт България коментира, че най-често при уволнение в нашата страна работодателят заплаща между 1 и 6 работни заплати.

Според проучването най-„скъпите" държави са Италия (повече от 30 заплати), Белгия (до около 25 заплати), Испания (до около 20 заплати), Норвегия (до около 12 заплати). България, подобно на Чехия и Словакия, прилага много стриктен подход по отношение на мотивирането на уволнението. Работодателят е обвързан от точно регламентирани в Кодекса на труда основания за уволнение. Този подход се отличава съществено от законодателните решения в повечето държави, участващи в проучването.

Въпреки че във всички европейски държави работодателите са задължени да мотивират уволнението, подходът най-често е чрез общо очертаване на основанията за това.

В България предизвестието за прекратяване е задължителен реквизит на трудовия договор и е еднакво за работодателя и за работника/служителя. То се уговаря между страните в законово определените граници от 30 дни до 3 месеца (с изключение на срочните трудови договори, при които е фиксирано на 3 месеца или до края на срочния договор). Екатерина Сулева отбелязва една съществена разлика между българското законодателство и това в повечето европейски държави, в които продължителността на трудовото правоотношение се отчита като фактор при определянето на срока на предизвестието за уволнение. Българското законодателство предвижда защитни правила по отношение на определени категории работници и служители.