Три дни преди Коледа Аржентина беше обхваната от масови размирици. Аржентина има традиции в социалните бунтове, но този път имаше новост: разграбени бяха няколко супермаркета в страната и около столицата Буенос Айрес. На снимките се виждат хора по къси панталонки (сега в Аржентина е лято), въоръжени с подръчни средства, срещу тях – полиция, която брани магазините.

Правителството обвини опозицията и синдикатите; те от своя страна обвиниха управляващите, че са докарали народа до просешка тояга. Кой крив, кой прав, ще се разберат помежду си, но е факт, че се е натрупало напрежение и то не е от вчера – последният половин век, че и повече, историята на Аржентина е белязана от политическо насилие, преврати, режими с авторитарни уклони и десетки хиляди избити хора.

А ХХ век за една от най-богатите на ресурси страна започва бляскаво. Преди Голямата депресия брутният вътрешен продукт на Аржентина е четвърти в света. На страната предричат бляскаво бъдеще. Територията е огромна – над 2,5 милиона квадратни километра, с почти всякакви ресурси и природни богатства – полезни изкопаеми, отлични възможности за земеделие, относително малобройно, но добре образовано население, за разлика от останалите държави в Латинска Америка – предимно бяло. И сега 97 процента от населението е грамотно, което не се среща често даже в Европа.

Вместо това след Голямата депресия и след Втората световна война Аржентина не само се срива икономически, но е и разкъсвана от конфликти. Задълбочават се социалните неравенства, в дълги периоди е провеждана политика в угода на монополите – домашни и чужди, многобройни прослойки от обществото са декласирани, маргинализирани.

Това засилва влиянието на левичарски (не леви, левичарски) партии и на популисти, най-популярният от които е генерал Перон и добилата световна известност негова съпруга Евита Перон. Управлението на перонистите от своя страна предизвиква реакция от консервативната десница, докарала на власт чрез военен преврат режима на генерал Хорхе Видела, избил десетки хиляди аржентинци.

В по-ново време военните отстъпиха властта срещу мълчалив пакт, че няма да бъдат преследвани и Аржентина се върна към демокрацията. Икономическите проблеми обаче не бяха излекувани. Страната въведе валутен борд, който рухна, преживя няколко убийствени девалвации на националната си валута, замразявания на заплати и пенсии, почти ръчно управление от страна на Международния валутен фонд и какво ли не още, но няма успокоение.

Не че като цяло аржентинците са бедни. Напротив, в сравнение с околните страни те имат добър стандарт. Но усещането за диспропорция и несправедливост стои и то клати непрекъснато системата.

Може би дълбоката причина е, че Аржентина не може да бъде управлявана по класическата латиноамериканска рецепта – един свръхбогат елит и отдолу непросветена, неграмотна маса. Понеже повечето аржентинци са поне толкова образовани, че схващат ситуацията като несправедлива. И съответно нямат траен интерес да я съхраняват.

Това е поука и за други държави. Ако не се постигне справедливост, ако не бъдат сметнати всички интереси, е безкрайно трудно да има стабилност в среда, в която повечето хора могат поне да четат и да пишат.

Виж, ако хората бъдат докарани до там, че да не се интересуват от четмо и писмо, работата вече е съвсем друга.

Има го и това по света.