Това, което впечатлява най-много хората при двойното убийство, при което в Плана планина загинаха от куршуми шефът на Националната спортна база Петър Божилов и 71-годишният пенсионер Огнян Шангов, не е, че двамата са се стреляли като във филмите за Дивия Запад. Не е и че двамата се стрелят по време на лов, но “работят” не с ловно оръжие, а със законно притежавани пистолети.

А че човек с биографията на Божилов и с колоритния прякор Пешо Поялника е назначен да управлява активи за стотици милиони левове – националният стадион, спортните зали в София и Варна и още такива обекти. Участвал във фирми заедно хора от подземния свят, близък със знакови фигури сред тези, които българинът нарича мутри, някои от тях – вече убити, но това не му е попречило да заеме висок пост в Министерството на спорта.

Повечето хора не реагират, както е резонно да се реагира в такива случаи по света. Ако например някъде в Европа бъде застрелян по такъв начин висш държавен служител, общественото мнение ще е на страната на държавния служител и срещу този, който го е застрелял. В България е обратното.

Добре, че има такива случаи, та да разберем какви хора се назначават по министерствата, казват хората. Сигурно е пълно с такива.

От Освобождението до ден-днешен назначенията на държавна служба в България никога не са почивали на обективни критерии, а най-често са били роднински и землячески мотивирани. С развитието на политическия живот се яви и партийната клиентела и по време на комунизма имаше своебразен микс от тези два подхода. След 1989 година към тях се прибави и принадлежност към сенчести структури – агенти под прикритие, протежирани от Държавна сигурност, други организации – структури с неявна, но голяма власт.

Общото при всички тези начини на “подбор” на държавен персонал е, че уменията и знанията са последното нещо, което има значение. Има значение кой праща човека, а ако може и нещо да работи – добре. Ама не е задължително.

Така държавният апарат се разкапва отвътре, а хората все повече се отчуждават от държавата. Те нямат доверие, че на възловите, на важните места са застанали хора, които честно са спечелили състезанието и нямат доверие, че съответният служител е там, където е, за да помагат на гражданите и данъкоплатците.

По-скоро са сигурни, че човекът е там, защото трябва да помага на едни други хора и да участва в съответните схеми.

Действителността не ги опровергава. Напротив.