Ще помислим за по-добра регламентация на качествените месни продукти по подобие на млечните. Възможно е да се приемат правила за максимално съдържание на соя и други заместители, за да може един продукт да се предлага за колбас, съобщи за "24 часа" шефът на агенцията по храните Йордан Войнов.

Новият регламент ще се обсъжда с бранша след Нова година. При месните продукти обаче има известна разлика от забраната за използване на растителни мазнини в млечните. Причината е, че соята винаги се е слагала в колбасите, дори и при социализма по времето на държавните комплекси "Родопа", обясни Войнов.

Освен това за нея нямало съмнения, че е вредна за здравето за разлика от палмата.

"Разбира се, нямаме никакво намерение да забраняваме използването на соеви протеини в месопреработката, но идеята е потребителите да имат пълната информация, когато правят избор в магазина", каза Войнов.

Затова и заедно с бранша и професори по хранителни технологии ще се обсъди какъв е максимално допустимият процент соя или друг заместител в саламите, за да могат да се наричат месни продукти.

Иначе дори и в стария БДС за колбасите се допускало влагането на 3% соя.

Но в днешно време технолозите са станали алхимици, сигурно могат да направят чудесен салам и от 100% соя, коментира шефът на агенцията по храните.

Въпросът не бил, че от това продукът ще стане опасен, а че потребителят трябва да знае за какво си дава парите и ако смята, че купува месо, то наистина да е такова.

За нас най-важно беше да се спрат измамите, затова и приехме наредбата за млечните продукти, после и тази за забраната да се слага допълнително вода в пилешкото, сега вече можем да помислим и за соята, коментира още Войнов.

Всъщност в кризата, свитото потребление и ниската покупателна способност производителите на месни продукти са принудени да свалят цените на колбасите, въпреки че се увеличават разходите за суровини. Единственият начин това да се случи е вместо скъпите месни продукти да сложат заместители.

Истината е, че хората обедняха много, нямат пари да си платят парното и тока и свиха до минимум месните продукти, коментира шефът на асоциацията на месопреработвателите Кирил Вътев.

Продажбите на месо и колбаси са със спад от около 15% на годишна база.

От началото на декември пазарът е застинал, от най-силния месец преди години сега се очертава като най-слабия, каза още Вътев.

Българинът се отказвал от големите компании вкъщи за празниците и почти не пазарувал храни по Коледа и Нова година. Който имал възможност, предпочитал да излезе извън големите градове - на село или в чужбина.

Всички искаме да правим качествени продукти, но въпросът е кой ще ги купи, казват производителите.

Въвеждането на допълнителни регулации за месните продукти зависи от законодателната и изпълнителната власт, темата за използването на заместители е сложна и комплицирана, казва шефът на асоциацията на месопреработвателите.

Аз лично приветствам всички нови изисквания, които водят до по-добра информираност на потребителите. Но ще има много недоволни, особено тези, които правят месните продукти на търговските вериги, коментира Вътев. Освен това често соята не се използва само като заместител, за да се свали себестойността на колбаса.

Соевият протеин е съставка от всички букети подправки, оказва се, че тя ги стабилизира най-добре по същия начин, каквато е ролята на розовото масло за парфюмите, обясни Вътев.

Затова и коректните производители изписвали, че има соев протеин дори в луксозните и скъпи деликатеси и луканки.

Това обаче не означавало, че те са тъпкани със соя, за да станат по-евтини.

Иначе в кризата соята е на голяма почит в целия Европейски съюз. Най-големият търговец на месо в Европа - "Гийом", дори рекламира суровина с 30% заместване на животинската мазнина със соев изолат, обясни Вътев.

Не бива да гледаме на производителите като на печалбари и мошеници, напротив, твърдя, че българските продукти са по-качествени от вносните, коментира още Войнов. Всички регулации имали за цел да ударят прекупвачите.

Най-много до 4,3% вода в пилето

Водата в пилешките продукти, произведени у нас, трябва да е до 4,3%.

Това изисква нова наредба на министерството на земеделието, която влиза в сила от 20 януари.

С нея реално се забраняват всякакви добавки към месото, които задържат течности, за да се увеличи грамажът. Около 4,3 на сто е физиологичното съдържание на вода в птичия труп. Проверките на агенцията по храните показвали, че в момента пилешкото е с поне 5,5 на сто влага.

На нарушителите, които шприцоват пилето с вода, глобата е до 10 000 лв. при първа издънка и до 25 000 лв. при втора.

Не може да се налагат подобни изисквания на българския производител, а вносните продукти да си влизат шприцовани с вода, коментира обаче шефът на асоциацията на месопреработвателите Кирил Вътев.

Безумие било да има неравнопоставеност, и то в собствената страна.

Искаме да работим при равни условия, ако така се продължи, скоро на пазара ни ще има само евтини храни от Полша, Чехия и Германия, твърди Вътев.

Сега имало например практика да се взема пиле от ферма, да се сложи вода и да се тумблира или шприцова, с което печалбата на търговеца ставала в пъти по-голяма, отколкото на производителя.

А фермерът трябвало да плаща заплати, фураж, енергия, докато за прекупвачите всичко било чиста печалба.