"Между белия хляб и черния асфалт", коментира "Преса". Колкото по-дълги стават магистралите, толкова по-беден, обезверен и нещастен се чувства народът около тях. И толкова по-къс става рейтингът на тези, които самоотвержено ги строят. Защото около сакралните магистрали тече сивият живот на една страна, която води почти всички негативни класации в ЕС. Последното изследване на Евростат ни съобщи, че твърдо сме най-бедни в съюза. "Прозрачност без граници" ни закотви като най-корумпираната държава в ЕС след Гърция. За миналата година държим европейския рекорд по спад на потреблението. Проучване на "Фондация за мир" нареди България на 130-о място сред най-провалените държави. Това е положението. Когато се забие целият държавен ресурс само в един сектор, се получават тежки дисбаланси в социално-икономическото развитие на страната. Иначе магистралите са прекрасно нещо. Но на фона на драмата, която вилнее около тях, тези магистрали водят за никъде. Засега.

Войните в десницата ще разпилеят 600 000 гласа, предупреждава в интервю за "Стандарт" един от най-добрите познавачи на изборните технологии и отскоро председател на Съвета на директорите на "Информационно обслужване" АД проф. Михаил Константинов. Той се надява електоратът на десните партии да не се преразпределя, а да си остане вдясно. А потенциалът на традиционните десни партии не е 285 хиляди, които гласуваха за "Синята коалиция", а поне 600 000 избиратели. Но ръководствата на партиите вдясно правят всичко възможно да си затрият електората. И явно успяват, смята Константинов. Обвиненията на лидера на БСП Сергей Станишев към ГЕРБ, че подготвят тотална фалшификация на изборите, експертът коментира така: "У нас има възможност за манипулация на резултатите само на ниво секционна избирателна комисия. Да бъде така добра опозицията да прати по двама свои представители във всички избирателни секции, а те са 11 500. И даже не във всяка секция, защото проблемните секции са не повече от 3000. Но опозицията никого не праща там, понеже било трудно. На нивото след избирателните секции нашата избирателна система е желязна. Във всеки случай е по-добра, отколкото в повечето бели държави", уверява Константинов.

Апатията замества наказателния вот, смята проф. Георги Манолов, политолог и президент на Колежа по икономика и администрация в Пловдив. В интервю за "Стандарт" той отбелязва, че на предстоящите избори наказателен вот няма да има, защото въпреки кризисната обстановка в страната това управление променя инфраструктурата, строи пътища и магистрали, обновява социални обекти. Тоест през този мандат все пак нещо се прави за разлика от други предходни управления, когато юнашки се крадеше. По-скоро ще се получи заместване на наказателния с т.нар. апатичен вот на недоверие към властта, който означава масов отказ от гласуване на изборите. Този вот е много по-страшен за страната, тъй като ако голяма част от хората не гласуват, това ще минира крехките устои на демокрацията и доверието на гражданите в собствените им политици и институции.

"40 депутати от ГЕРБ - вън от листите", пише на първа страница "Труд". Според източници на вестника само 30% от сегашните депутати ще останат в новите листи. Вече са готови водачите на листите, е обявил вътрешният министър Цветан Цветанов. Депутатските листи ще бъдат огласени около Великден. Шеф на предизборния щаб почти сигурно ще бъде Цветомир Паунов, организационен секретар и лидер на ГЕРБ-София. В кулоарите на парламента активно се обсъждат новите листи.

За няколко часа вчера Министерският съвет раздаде над 74 млн. лв. на различни министерства, агенции, служби и общини независимо от постоянните обяснения, че пари в бюджета няма, акцентира "Сега". По тази причина премиерът Бойко Борисов заяви, че няма да има коледни добавки за пенсионерите и увеличение на парите за майките и детските надбавки. 41 655 500 лв. даде правителството на здравното министерство. Кабинетът отпусна 7 млн. лв. допълнително на социалното министерство, които трябва да покрият извънредното увеличение на заплатите на социалните работници от 1 юли с 20%. Други 7,8 млн. лв. бяха предоставени като допълнителна субсидия на БНТ за 2012 г. С постановлението се одобряват и прехвърлянето на 1,5 млн. лв. по бюджета на Националната разузнавателна служба. Допълнителни 16 499 300 лв. получиха и 23 общини.

"С борда вие вече сте в еврозоната", е озаглавено интервюто в "24 часа" със Стив Ханке, професор по икономика. Според него валутният борд е клонинг на еврозоната и то отличен. "Вие и сега имате валута, която е еквивалентна на еврото. Едновременно с това имате и своя монетарен суверенитет. Да речем, че еврото се срива. Сега вие имате борд и просто можете да минете към долара. И левът ще оцелее. А иначе би настъпил хаос", посочва Ханке. Той препоръчва насърчаване на свободната търговия. "Съветвам ви да сте малко повече опортюнисти, да подхождате интелигентно. Да не се оставите да бъдете завлечени в средата, създавана от Брюксел", казва Ханке. И прогнозира: "Догодина във вашия регион ще има още падане надолу, особено откъм Гърция. Това е лошо за България, безспорно. Но не е най-лошото. Хоризонтът за кризата според мен, е за поне още 2 години слизане надолу. Траекторията, по която вие обаче вървите, е добра. Затова ще повторя - не си пипайте валутния борд."

В интервю за "Труд" Пламен Дилков, председател на Съюза на производителите на екологична енергия, коментира въвеждането на нови такси за зелената енергия. По думите му секторът за възобновяема енергия беше започнал да прилича на недвижимите имоти от преди 5-6 години - страшно много спекулативни инвестиции, чиято цел не е устойчиво развитие. За съжаление до ден днешен няма достактъчно административен капацитет в нито една от структурите, които се занимават със сектора, да го регулират. Законодателят реши да мине към рестриктивен режим и даже започна да взима ретроактивни решения. Ако която и да е компания, в която и да е област, види, че в България не се спазват заложените бизнес условия, сериозно ще си помисли дали да идва в страната. Дилков заявява, че в бранша фалити няма да има, но преструктуриране на собствеността ще има.

Македония очаквано остана без дата за започване на преговори с ЕС, съобщава "Дума". Това бе решено от Съвета по общи въпроси и външни отношения на ЕС. Съветът на ЕС се е съобразил с декларацията, направена от България за готовността на Македония за започване на преговори с ЕС и нуждата от подобряване на отношенията със съседните страни.

Македония има призванието да стане член на Европейския съюз, повтарят държавите членки всеки път на заседания за разширяването на ЕС. И винаги добавят едно "но" - когато бъде готова, коментира "Сега". Българите не желаят лошото на македонците, но се дразнят от обидните им задявки с тяхната история и култура. И по-рано българските власти са отправяли предупредителни сигнали към Скопие, но винаги са се въздържали да ги превръщат в европейски проблем. На моменти дори се създаваше впечатление, че България е нерешителна, което още повече подвеждаше Македония да се държи предизвикателно. Тя забрави, че всяка държава в ЕС, включително и България, държи спирачката на нейното членство. България за пръв път се нареди официално до Гърция като проблем за членството на Македония в ЕС. Скопие направи голяма грешка и този проблем ще му тежи дълго. Много трудно ще е за всяко следващо правителство да се откаже от вече поставените условия, които се свеждат до доказване на желание за добросъседство.

"Македония говори с езика на омразата, това не е пътят към ЕС", казва в интервю за "Монитор" Андрей Ковачев, евродепутат от ЕНП/ГЕРБ. Той посочва, че и правителството, и евродепутатите са единни за това, че една страна кандидатка, за да започне преговори за пълноправно членство и за да стане част от европейското семейство, трябва да зачита европейските ценности. "Ние смятаме, че българската позиция е в интерес на македонските граждани, които биват спъвани по пътя на европейската интеграция от настоящото правителство на Република Македония, което залага на рефлексите от миналото и на изграждането на една национална идентичност, базирана на отричането на обективните исторически факти. Много важно е сега да обясним нашата българска позиция. Тя не е срещу македонските граждани. Единственият път да преодолеем несправедливостите на миналото и да заживеем заедно в мир и добросъседство е европейската перспектива и интеграция в региона", отбелязва Ковачев.

"Аз съм водил десетилетия остра полемика със Скопие по повод опитите им да крадат културно-историческото ни минало. Тази полемика днес трябва да се води на широк фронт, но мисля, че ще отидем твърде далеч, ако наложим вето над европейското членство на Македония. Ще сгрешим, ако заради няколко драскачи и част от македонския елит ние лишим от европейско бъдеще нашите братя оттатък границата", е позицията на президента (2002-2012 г.) Георги Първанов, изразена пред "Труд".

"България не трябва да затръшва вратата на Македония към Европейския съюз, а правителствата на двете държави трябва да намерят компромисни решения в конфликтните зони на взаимоотношенията между двете страни", цитира "24 часа" мнението на д-р Желю Желев, президент (1990-1997 г.)

"Оттук нататък България трябва да положи най-много усилия в защита правата на хората в Македония, които имат българско самосъзнание и които заради страх от репресии не смеят да го изразят. Крайните решения не са добри", казва в "Преса" Петър Стоянов, президент (1997-2002 г.) (БТА)