- Проф. Димитров, как ще коментирате последната антибългарска провокация в Скопие, свързана с личността и делото на свети Климент Охридски?

- Обявяването на свети Климент за баща на македонската азбука и език само седмица преди заседанието на външните министри на ЕС относно започването на преговорите за присъединяване на страната към Евросъюза потвърждава една стара моя теза. А именно, че управляващият елит в Скопие всъщност съзнателно си проси вето от стана на България и Гърция.

- Не ли доста смело подобно твърдение?

- Ни най-малко. Само за броени дни се извършиха три провокации спрямо България. Първата беше с народността на Никола Вапцаров. Втората - с решението на македонското външно министерство да субсидира организациите на "македонските малцинства" в съседните балкански страни. И сега - скандалът със свети Климент Охридски.

- Все пак той е развил своята дейност в днешна Македония, там е и гробът му...

- Това е така, но не го прави в ни най-малка степен "македонец". Още по-малко пък създател на македонската азбука. Всички жития и свидетелствата на хронистите изрично подчертават неговия български произход. Свети Климент създава днешната българска азбука - кирилицата, като преработва глаголицата на солунските братя. Днешната македонска азбука е създадена през 1944 г., като към кирилицата са добавени букви от създадената през ХIХ век от Вук Караджич сръбска азбука. А що се отнася до произхода на свети Климент, той е от стар български аристократичен род от Мизия.

- Каква трябва да бъде българската позиция?

- На зла круша - зъл прът, е казал народът. Въпреки че по този начин ще влезем в играта на скопските управници, България трябва да се възползва от правото си на вето. С надеждата, че само така народът в Македония най-сетне ще проумее, че неговите управляващи невинаги са прави с претенциите си към съседите си.

Свети Климент - пръв епископ на български език

Свети Климент Охридски (840-916) е тачен от църквата като един от светите Седмочисленици. Данните за живота му се намират в две гръцки жития: "Пространното житие на Климент Охридски" от Теофилакт Охридски (1084-1107) и в "Краткото житие на Климент Охридски" или т. нар. "Охридска легенда" от друг охридски архиепископ - Димитрий Хоматиан (1216-1234). Хоматиан пише, че първите гръцки преводи Климент е направил на "тукашния български диалект". Теофилакт е този, който го нарича "пръв епископ, който проповядвал на български език" и "най-учен мъж". Димитрий Хоматиан пише: "Пръв той заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд усърдно изучил Свещеното писание, преведено с божествено съдействие на тукашния български диалект от Кирил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало още бил заедно с Методий.