Въпреки че Европейският парламент е замислен като политическо представителство на европейските избиратели като цяло, а не на нациите, в него често може да се види как националното взема връх. Сега се забелязва и друга особеност – Европейският парламент и Европейската комисия са се консолидирали на своеобразна институционална – може би бюрократична е по-точно – основа, и се противопоставят дружно на опитите да бъде орязан бюджетът на ЕС за следващите 7 години.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Европейската комисия предложи бюджет от 1 трилион и 19 милиарда евро за периода 2014 – 2020 година, но това се смята за нереалистично от водещите страни в Съюза, най-вече Великобритания, но също така Германия, Холандия, Швеция – страни, които са нетни донори. Според кулоарните слухове лидерите на тези страни смятат, че бюджетът трябва да бъде намален с около 100 милиарда евро, в отговор Европейският парламент заплашва, че ще блокира приемането, а Комисията предупреждава, че орязването на парите специално за наука ще застраши икономическия растеж.

Разбира се, германските резерви не са като британските и затова германският канцлер Ангела Меркел планира да изключи възможността Великобритания да наложи вето на бюджета. Засега не казва как ще постигне това.

Разликата между Великобритания и Германия не е принципна, тя е в числата; британците смятат, че трябва да се икономисва повече.

Има обаче принципна разлика между страните от Северна Европа и тези от Източна и Южна. Последните настояват за по-щедър бюджет, като се аргументират, че еврофондовете им помагат да повишат конкурентността на икономиките си и да настигнат развитите държави в Съюза.

Иначе казано, над европейския бюджет надвисна извечното подозрение, че богатите смятат да излязат от кризата за сметка на бедните и при това положение позоваването на европейската солидарност изглежда ще остане само за протокола.  

България е сред страните, които повече получават, отколкото дават в бюджета на ЕС и затова българската позиция е естествено определена: ние сме против намаляването, особено на фондовете за кохезионната политика и субсидиите за земеделие.

Лидерите на ЕС не постигнаха голям напредък по бюджета и вероятно обсъждането му ще продължи и през 2013 година. Няма много поводи за оптимизъм, обаче няма и голяма драма.

Доколкото основните донори искат намаление, е ясно, че бюджетът ще бъде рязан и че – що се отнася до България, страната ще получи по-малко пари, отколкото би искала и отколкото е получила досега. В досегашния период България получи достъп до 6,9 милиарда евро (все още не всички са усвоени), а за след 2014 година е заложила 8,2 милиарда. Дори и при икономии тези пари едва ли ще бъдат намалени чувствително и всяко орязване може да бъде компенсирано с по-добро управление на парите и по-висока ефективност. Има накъде.

Затова ще е много хубаво, ако в Брюксел българската делегация сложи акцент не само върху парите, но и върху философията на този бюджет. Парите са си пари, но по-важното е да знаем къде искаме да отидем. Сега май не знаем.