В много държави по света хората ще отбележат на 23 ноември Деня, в който нищо не се купува, по единствения начин, по който може да бъде чествано това - като не припарват до магазините и оставят портфейлите си добре затворени.

Традицията на Buy Nothing Day тръгва от 1992 година, когато канадския артист Тед Дейв се обявява против консюмеризма и тенденцията хората да купуват много повече от онова, което са способни да консумират. Дейв решил, че ако само веднъж в годината хората се въздържат от покупки, то този своеобразен бойкот ще успее да посее посланието на протеста сред хората. Още тогава канадецът определил последния петък на ноември за Деня, в който нищо не се купува. Времето изглежда добре подбрано - точно между Деня на благодарността и началото на голямото Коледно пазаруване. Може би и за това идеята му набира все повече и повече симпатизанти, за да се превърне в традиция за 60 страни по света.

От една страна чувството на съпричастност с този ден на бойкот е естествено у хората, които ежедневно са облъчвани от реклами да купуват. Те се стичат от радио, телевизия, листовки по улиците. От друга обаче участието в тази инициатива води до антиобществено поведение, което вреди на икономиката. Освен това дори и да се въздържат от покупки за един ден, потребителите няма да похарчат по-малко пари, отколкото биха изтекли от портфейлите им, ако го нямаше Buy Nothing Day. Те просто ще купят повече на следващия ден или ще се презапасят на предишния.

Темата е особено болезнена за американците, за които пазаруването е част от националния им характер. Там важи правилото "Пазарувам, значи съществувам". Въпреки това в САЩ се намират едни от най-големите привърженици на мораториума върху харченето на пари. За да им противодействат и да изкушат колебаещите се дали да участват в деня на бойкот, веригите магазини обявяват този ден за Черен петък, в който важат огромни намаления на стоките.

Поредният Buy Nothing Day ще се случи във време на тежка криза, когато политическите лидери се опитват да задвижат планове за стимулиране на потреблението, тъй като това е единственият път за подпомагане на икономиката. Ето защо отказът на гражданите да купуват се сблъсква с антикризисната политика и с философията на икономическия растеж и капитализма. Според тях икономиката трябва да расте, за да може потребителите да получават благата, от които се нуждаят.

През последните години опитите на икономисти и анализатори да обяснят, че с този ден на бойкот срещу пазаруването не се постига нищо добро за обществото и икономиката, фокусът на протеста се измести към другите аспекти на това да имаш повече неща, от колкото можеш да потребяваш. В САЩ на този ден се рекламират мащабни дарителски акции, в които хората са приканени да дарят излишните им зимни палта и обувки за бедните. Организират се и базари, на които може да се извърши бартерна замяна на вещи.

Именно това според коментаторите може би е правилният акцент, в който да еволюира социалното напрежение на този Buy Nothing Day - да положи основите на нов тип мислене сред потребителите и производителите, който да доведе до създаване на по-качествени продукти, които могат да се ползват дълго, да се поправят и рециклират и това да бъде новият консюмеризъм, който е насочен към купуването на такива стоки.