„Подай ръка на Виктор“ - под тази инициатива група „Хоризонт“ и Васко Кръпката ще свирят заедно тази вечер от 20:00 часа в столичния клуб „Fans” на бул. Васил Левски 114. Музикантите се събират в благотворителния концерт по покана на Лайънс клуб „Лъвско сърце“ – София. Всеки присъстващ, като благодарност за подкрепата към Виктор, ще получи отпечатък от ръката на известен български актьор или музикант, символ на съпричастността и желанието му да прави добро. Входът за събитието е 20 лева.

Хора със сърца до момента са помогнали да се събере сумата от 40 523 Евро. Останалите вярвам, че са въпрос на време. Времето на Виктор обаче, тече по-различно от вашето.

Виктор Николов е на 33 години и рано е изпълнил голяма част от мечтите си – престижна работа, обична съпруга и прекрасна дъщеричка на пет годинки. Никога не е боледувал сериозно. До юни 2009-та година... Обикновено бедата е просто способ на природата да те дари с мъдрост и тя идва точно при онези, които са готови да я приемат. Нещастието застига Виктор с вирусна инфекция. След 30-дневното й лечение бъбреците му отказват да работят. Нужна е спешно бъбречна трансплантация.

След дълга психологическа борба Виктор се съгласява баща му да стане донор, което се оказва малкото стъпало по пътя към надеждата. Не я открива в националния списък за чакащи трансплантация. След дълго търсене я намира в клиника в Германия, но за интервенцията са нужни 120 000 Евро, които той и неговите близки нямат. Междувременно животът му е ад – три пъти седмично хемодиализа, множество операции за съдов достъп, мъка, болка и безверие.

Днес, след безспирно търсене на всевъзможни решения, Виктор стига до клиника в Турция. Операцията е насрочена за втори декември.

Страданието винаги променя мисловните ни навици и ни тласка в друга посока. Много често за постигане на спасението ни е нужно точно това – промяна на гледната точка.

Какво научи от това изпитание?

Научих се да не се обръщам назад и да не съжалявам за нищо от случилото се. Въпреки че вече съм слаб се чуствам по силен от всякога. Сега, когато тялото започва да ме предава лека по лека, разбрах че разумът е това което ни отличава от другите същества на планетата, той не може да те предаде за разлика от тялото. Уча дъщеря ми поравно да развива и духовното, и физическото.

Как гледаш на живота към този момент, през призмата на болестта?

Живея ден за ден. Чуствам се като номад. Живея простичко и гледам да съм сред приятели и близо до момиченцето и съпругата ми.

За какво най-много ще съжаляваш, ако не успееш да се пребориш?

Когато се разболях преди горе-долу три години и половина лежах в болницата с висока температура, с два катетъра боднати в тялото и тогава влезе дъщеря ми .... Беше клатушкащо се бебче проходило едва преди няколко месеца, погледна ме и ми се усмихна ... Тогава съжалих, че нямам сила да стана да я прегърна, че вероятно ще остана там в онази стая завинаги и тя никога няма да ме види отново , и няма да запомни баща си, няма да научи нищо от мен... Това ме ядоса и.., ето че 3 години по късно все още съм жив, въпреки миниатюрните шансове които ми даваха лекарите. Тя порасна лека по лека пред очите ми, но никога няма да е порастнала досатъчно и аз винаги ще искам да съм до нея. От тогава не съжалявам за нищо. Аз съм в абсолютен мир със себе си.

Какво би казал на хората, които смятат битовите си проблеми за лично наказание?

Адът е тук на земята, но и раят - от вас зависи кое ще приемете с душата си.

Какво искаш да направиш когато целият този ужас приключи?

Бих искал да си върна откраднатия живот. И да си имам поне още едно дете...

Дайте шанс това да се случи, като подкрепите нашата инициатива „Подай ръка на Виктор“.

Дайте шанс на Виктор!

SMS с текст DMS VIKS на номер 17 777 е още едно решение, ако искате да помогнете.

Дарителски сметки:

В лева: BG96FINV91501315130703

В евро: BG18FINV91501315132301

BIC: FINVBGSF

Първа Инвестиционна Банка

Титуляр: Виктор Николов

www.helpforviktor.com